Човешката реч и езиците, на които комуникираме помежду си, са толкова сложни системи, че почти естествено е, за да се научим на езиците, е нужно в мозъка и психиката ни да съществуват специално заделени за целта зони и модули. И наистина, много често експертите казват, че мозъкът ни научава езиците с помощта на особени нервни центрове, които не са заети с изпълняването на други функции.
Но според написаното в статия за PNAS от изследователи от Държавния университет в Кент, Университета Дикин и Университета на Джорджтаун, на практика в изучаването на език се задействат много стари системи в паметта ни. Филип Хемрик и колегите му, са анализирали шестнадесет научни разработки, посветени на изучаването на езици и доколко тези процеси са обвързани с такива форми на паметта, като декларативната (или експлицитната) памет и дълготрайната (процедурната) памет.
Декларативната памет запомня факти – обекти и събития, а важна нейна характеристика е осъзнатостта. Когато запомняме нечие лице или, например, събитие в живота ни, използваме точно декларативната памет, като ясно осъзнаваме, какво точно запомняме. Дълготрайната, процедурната памет пък отговаря за действията и уменията ни; тя „помни“ моторните ни навици, различните рефлекси и т.н. Еволюционно тя е се е формирала по-рано и работи в автоматичен режим. Когато се качим на велосипед и започнем да въртим педалите, или когато пускаме чешмата в кухнята, използваме именно дълготрайната памет.
Когато изследователите съпоставят обучението на нов език с двата вида памет, се оказва, че запомнянето на нови думи зависи от това, доколко добре работи декларативната памет. Тоест, колкото по-добре помним, какво сме яли вчера и по-лесно запомняме, какво трябва да купим от магазина, толкова по-лесно научаваме и нови думи.
С граматиката обаче нещата се оказват много по-различни. При децата, които се обучават на родния си език, граматичните навици зависят от дълготрайната памет. Казано с други думи, умението да караме велосипед и способността да съставяме правилни изречения, зависят от една и съща система в мозъка. При възрастните хора, които учат чужд език, успехите в областта на граматиката зависят от декларативната памет (която работи в „съзнателен“ режим), но след това, с постепенното усвояване на чуждия език, граматиката и при възрастните вече се прехвърля към дълготрайната памет (която работи автоматично, без участието на осъзнатото запомняне).
Авторите на разработката подчертават, че връзката между езиковото обучение и тези видове памет не зависи от самия език (изследователите са анализирали разработки, посветени на изучаването на английски, финландски, френски и японски език), нито от това, как точно се използва езика. Тоест, човек може да чете, или да слуша, или да говори и при говоренето, четенето и слушането ще са задействани все същите форми на паметта. И едната, и другата използват различни нервни центрове; и едната, и другата са налични при животни, затова може да се твърди, че когато при хората е започнала да се развива речта, в човешкия мозък вече са се формирали всички необходими модули.
Новите данни за паметта и езиците са полезни не само в чисто теоретичен план, но имат и практическо значение. Вероятно е възможно да се направи по-ефективно езиковото обучение, като се намерят начини за стимулиране на споменатите аспекти на паметта. Освен това е вероятно да се разберат по-добре някои речеви разстройства, ако бъдат разглеждани от гледна точка на проблеми с паметта, които от своя страна може да произтичат както от генетично обусловени фактори, така и от някакви особености в развитието на индивида.
0 коментара:
Публикуване на коментар