Според данните от изследване на археолози и специалисти по източните култури, при започването на градеж на нови жилища през 7-то хилядолетие преди новата ера, са жертвали куче. Погребението на виден член на племето също е съпровождано от ритуално убийство на куче.
Предположението, което учените изказват, е, че животното е било призвано “да охранява дома или гроба”, или да стане придружител на човека в задгробния свят. Откритите в специални ритуални съдове кучешки кости свидетелстват, че те са използвани като ритуални жертвени приношения.
По-късно, по време на епохата Шан-Ин (XVI–XI век пр.н.е.), жертвоприношенията на кучета стават масови. Преди да положат починалия, в гроба са полагани кучета на възраст между 3 и 18 месеца. Според учените, младите кучета предполагат, че са били поднасяни в дар на духовете. Много вероятно е да са отглеждани специално за ритуалните цели.
 |
| Глинена кучешка фигура от епохата Хан |
През средновековието каменните скулптури на кучета вече се поставят над гробовете. Традицията да се дялат каменни кучешки скулптури възниква още през VII в. пр.н.е. на полуостров Лейджоу в южната част на Китай. Китайците вярват, че скулптурите защитават обектите, край които са поставени: кръстопътища, храмове, гробища. Традицията се е запазила и до наши дни. Днес само на полуостров Лейджоу може да се открият около 10 000 каменни изображения на кучета, изработени по различно време.
Интересно е още, че в южен Китай кучетата винаги са били почитани като тотемни животни. Някои от населяващите този регион етноси (яо, мяо, ше) смятат кучето за свой митичен прародител, затова при тях съществува пълна забрана за консумиране на кучешко месо.
В последно време в Китай се обръща много внимание на “кучешкия въпрос”. През май 2011 година в Шанхай е приет закон, според който всеки от жителите на мегаполиса има право да отглежда не повече от едно куче. От края на същата година в град Дзянмън, провинция Гуандун, изобщо пък е забранено кучета да се държат като домашни любимци.
0 коментара:
Публикуване на коментар