Известният археолог Джеймс Меларт се оказва фалшификатор: за да потвърди теориите си е прибягвал до измисляне на факти, пише LiveScience.
През 1958 година трима учени от Британския институт по археология в Анкара – Дейвид Френч, Алън Хол и Джеймс Меларт – в търсене на ранни поселения на платото Коня, попадат на могила от епохата на неолита, съхранила огромно количество артефакти. Древното поселение, обитавано преди между 9000 и 7000 години от ловци-събирачи, е наречено Чаталхьоюк. През 1961 година, воденият от Меларт екип започва разкопки, по време на които са разкрити над 150 помещения и праисторически структури. Някои са декорирани с рисунки по стените, релефи и скулптури. Археологическият обект става важен с обема информация, допринесъл за обогатяване на знанията ни за ранните поселения в Близкия Изток. В частност, рисунките и другите артефакти от древността дават възможност да се проследи зараждането на земеделието и процеса по одомашняване на животни. Една от фреските, нарисувана с охра, представлява най-старото изображение на изригващ вулкан.
Освен безспорните факти, се появяват и много спекулативни теории. Меларт, например, е привърженик на теорията, че Чаталхьоюк е играел важна роля като ритуален център на култа към богинята-майка. С това му предположение не са съгласни повечето други археолози, които критикуват колегата си, че е сътворил редица митове, за да подкрепи хипотезата си. Заради отзвука, който предизвиква този спор, турските власти прекратяват достъпа до археологическия обект. Едва през 90-те години на ХХ век разкопките на място са отново позволени.
Джеймс Меларт и по-рано е попадал в центъра на скандали с артефакти: през 1958 година той съобщава за множество нови находки в района на град Дорак, но в резултат на предприетите проверки се оказва, че не може да бъде удостоверен точният произход на предметите. Колегите му тогава достигат до заключение, че археологът сам е фалшифицирал артефактите, но и те от своя страна не могат категорично да докажат подозренията си. Сянката на съмнението отново пада върху името му, след публикуването на материали за нови фрески, които уж са открити в Чаталхьоюк. Недоверието е породено от това, че Меларт не представя нито една снимка на находките, но щедро подкрепя резултатите от „изследването им“ с рисунки.
Археологът почива през 2012 година на 86-годишна възраст. Малко преди смъртта си той се обръща към учените от организацията Luwian Studies с молба, да публикуват останалите му неиздадени все още разработки и открития. Причината за това му предсмъртно желание не е съвсем ясна: остава впечатлението, че Меларт наистина е вярвал, че ще може да допише сам все още липсващите звена в хипотезата му. Колегите му, след проучване на документите и артефактите, съхранявани в дома му, са открили неопровержими доказателства за многобройни фалшификации.
За да подкрепи теориите си, Меларт не само е фалшифицирал рисунки, но е измислял и уж съществували надписи на древния лувийски език. И накрая, в дома на учения са открити парчета от стени, върху които са надраскани първоначални скици на фрески. За тези фрески Джеймс Меларт твърди пред научния свят, че са открити в Чаталхьоюк.
В заключение на разследването си, представителите на Luwian Studies подчертават, че е невъзможно да се установи колко от откритията на Меларт са действителни и колко – фалшифицирани. „Трудовете му са смесица от факти, непубликувани данни и буйна фантазия. Да се разплете този възел е просто невъзможно“.
0 коментара:
Публикуване на коментар