Жените-пътешественици са изиграли ключова роля в обмена на идеи през бронзовата епоха

Прекалено опростена е представата за живота на хората от каменната епоха, ако приемем, че скитащите воини, водят със себе си жените и децата си, които оставят да вършат домакинската работа във временните жилища, които си строят, докато самите те ловуват. Свикнали сме да смятаме, че жените-изследователи и търсачи на новото, тръгнали на път сами, за да откриват света, е относително нов феномен в човешката история.

Ново проучване обаче сочи точно обратното.
Изследването е публикувано в списание PNAS, а авторите му твърдят, че жените са предприемали пътешествия на огромни разстояния още в края на каменната и началото на бронзовата епоха. Посредством тези „изследователски“ пътешествия, докато откриват нови земи и търсят поселения, в които евентуално да създадат свои семейства, жените-изследователи изиграват ключова роля в обмена на материални обекти и културни идеи, които от своя страна довеждат до развитието на технологиите през бронзовата епоха.

Експертите от университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен, са използвали анализи на древна ДНК и изотопни анализи от 84 скелета, открити в долината Лещал, на юг от Аугсбург, Германия. Анализите показват, че по-голяма част от жените са дошли от места, извън областта – вероятно от Бохемия или Централна Германия, докато мъжете изглежда са прекарали целия си живот на мястото, където са родени. Произходът на жените освен това показва доста разнообразна гама от места в близките региони.

„Като се основаваме на анализа на съотношението на изотопа на стронций в моларните зъби, по което можем да съдим за произхода на индивидите, успяхме да установим, че повечето жени не са местни, т.е. дошли са от други места в региона“, обяснява археологът Корина Книпер.
„Налице е голямо разнообразие на различни женски наследствени линии, които биха били възможни, ако с течение на времето в долината са се преселили жени, дошли от някъде другаде“, добавя Алиса Митник, друг от изследователите в екипа.

Учените освен това са успели да докажат, че тези жени са били много уважавани и интегрирани в местната общност; в подкрепа на това са погребенията им, които са извършени по същия начин, както и на местните. И нещо повече: всички изследвани скелети са на хора, починали в рамките на период от 800 години – между 2500 – 1650 г. пр.н.е., което предполага, че е налице утвърден, „институционализиран“ културен модел.



Изследването е фокусирано само върху територията на съвременна Германия, така че е трудно да се определи доколко широко се е практикувал този своеобразен културен и идеен обмен; дали е бил само в рамките на Европа или е обхващал и други региони по света. Също така е невъзможно да се каже със точност, дали жените са били активната страна и дали по собствено желание са поемали на път или са били принудени да пътешестват, за да сключват бракове с „побратимени“ далечни селища. Но въпреки това, не може да се приеме за случайност, че жените са пропътували понякога дистанции от над 500 километра в чужди земи, и то точно в момента, когато в Европа започва бурна обмяна на култури и идеи, извели Старият континент от каменната епоха в по-технологичната епоха на бронза.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>