Лицевата реконструкция е извършена с помощта на специализиран компютърен софтуер. Резултатът на възстановката по черепа показва жена с остър нос, високи скули и кръгло лице. За онези, които вярват, че това са костите на Мария Магдалена, това е лицето на една от най-скандалните жени в християнството.
„Нямаме абсолютно никаква сигурност, за да твърдим, че това е черепът на Мария Магдалена. За нас беше важно да премахнем „анонимността“ и да извадим на светло лицето на жената, чиито са тези останки“, обяснява пред National Geographic Филип Шарли, антрополог-биолог от университета във Версай. Шарли извършва реконструкцията заедно с Филип Фроше, визуалист и съдебен художник.
В християнството, и особено в Католическата конфесия, Мария Магдалена винаги е била противоречива фигура. Като се започне от около V век, тя е описвана като проститутка, а е известна и от популярната, но непотвърдена хипотеза, че в последствие става съпруга на Исус.
Единствено убедителните твърдения са, че Мария Магдалена е привлечена от проповедите и става последовател на Исус. От друга страна се предполага, че тя изиграва много важна роля в развитието на основите на ранното християнство.
„Слухът, че тленните ѝ останки са погребани някъде в Южна Франция набира популярност през 1279 година“, пише Ребека Макарти в книгата си „Origins of the Magdalene Laundries“. И добавя: оттогава насетне, съобщения за „откритите“ ѝ останки има за най-малко други пет места.
И въпреки липсата на убедителни доказателства за случилото се с Мария Магдалена, Шарли и Фроше решават да разкрият как е изглеждало лицето на жената, чийто череп се съхранява в базиликата „Св. Максим“. Двамата започват да се интересуват от черепа преди три години, когато Фроше работи в Южна Франция по лицевата реконструкция на друг череп. Той се разхожда из региона и в малко градче, докато разглежда базиликата, попада в криптата на череп, изложен зад богато украсена стъклена витрина.
За последен път през 1974 година черепът е изследван и оттогава стои заключен зад стъклената витрина, в която е изложен. Учените заобикалят това препятствие, като правят над 500 снимки от различен ракурс на ценния за вярващите артефакт. По тези снимки успяват да създадат 3D-компютърно генериран модел на черепа. След това извършват лицевата реконструкция, която се основава на размерите на черепа и костната структура.
От възстановката се получава лице на жена, която е починала на около 50-годишна възраст и е със средиземноморски произход. Формата на носа и други характерни черти на лицето се изчисляват, като се използват определени тригонометрични съотношения, които съответстват на възрастта, пола и етническия произход на индивида, по чийто череп се извършва реконструкцията.
От снимките се виждат останали по черепа коси, от които става ясно, че жената е имал тъмно кафява коса. Тенът на кожата ѝ е определен на база характерните за жените от средиземноморието нюанси. Освен това, на снимките се виждат и останки от вид глина, за която е известно, че в онези времена е използвана за намазване на косите, за да се избегне заразата от въшки.
Характеристики като тегловно съотношение и израза на лицето са пресъздадени според личните виждания и тълкуване на Фроше и Шарли.
Според Фроше, процесът на лицевата реконструкция, който използват, е разработен на база съдебно-медицински техники, разработка на Американското федерално бюро за разследване и обикновено се прилага при разследване на престъпления.
В бъдеще Шарли би искал да извърши повече изследвания, когато черепът бъде изваден от витрината. С помощта на радиовъглеродно датиране на съвсем малки частици от черепните кости може да се определи възрастта на черепа, но засега Католическата църква не позволява извършването на подобни експертизи. Ученият се надява още, че някой ден ще бъдат проведени и ДНК-анализи, чрез които да се определи географският произход на индивида, чийто е черепът.
И Шарли, и Фроше категорично подчертават, че изследването си са извършили абсолютно независимо от църковните власти. Но са показали резултатите си от реконструкцията на духовните водачи в градчето, които от своя страна са останали много доволни от получените образи.
Засега изследователите имат само вероятният образ на лицето на жената, чиито останки се пазят в базиликата на малкото френско градче. Експертите обаче се надяват, че един ден ще успеят да направят възстановка на цялото тяло, като използват данните от бедрените кости и ребрата, които се съхраняват заедно с черепа.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар