24 август 2017 г.


На около километър от стария град на Йерусалим е открит изключително рядък, древен гръцки надпис. Находката, която археолозите определят като случваща се „веднъж в живота“, е направена случайно по време на прокарването на трасе за нов телефонен кабел.

Непокътната 1500-годишна мозайка вероятно е представлявала подовата настилка на сграда, която е изпълнявала функциите на общежитие за поклонници по времето на управлението на византийския император Юстиниан. Разкопките се провеждат под ръководството на Давид Гелман от Израелското министерство по античността (IAA). Той отговаря за провеждането на консервационните дейности, които се налагат, след като работници, прокопаващи канал за полагане на комуникационна инфраструктура извън границите на Американското консулство в Източен Йерусалим, попадат на древните останки.


Гелман определя находката като „изключително вълнуващо“ и обяснява, че „не всеки ден се открива надпис – буквално „завещание от някого“ – запазил се цели 1500 години“.

Надписът, изпълнен с черни букви върху белия фон на мозайката, е открит в последния ден от провеждането на спасителните разкопки.
„Самият факт, че надписът е оцелял и е прекрасно запазен, е едно археологическо чудо“, цитира думите на Гелман израелският Times of Israel.

Гелман, който работи по разкопките в Йерусалим през последните четири години, обяснява, че находката идва буквално в последния възможен ден; в денят, преди да изтече срока за извършване на изкопни работи, той изобщо не се е надявал, че ще намерят в направените изкопи някакви ценни артефакти. Екипът провежда разкопките на приблизително метър дълбочина под нивото на улицата.


„В относително малък район разкопките ни разкриха древни останки, които обаче са били тежко повредени при осъществяването на предишни работи по инфраструктурата. Бяхме на път да зарием изкопите, когато ненадейно между тръбите и кабелите се показа ъгълът на мозайката“, казва археологът.

По време на пресконференция в щабквартирата на IAA Rockefeller Museum Гелман заявява пред журналистите, че „в този момент сърцето ми щеше буквално да изскочи от гърдите. Удивително е как тази мозайка е оцеляла непокътната. Всеки археолог мечтае да открие надпис, докато провежда разкопки, особено такъв, който е толкова добре запазен и почти напълно непокътнат“. Той добавя, че в един участък мозайката е била леко надигната от корен на дърво, минаващ под нея и вследствие на това има няколко празноти в буквите от шестия ред на надписа.


Срокът на разкопките е удължен и след три дни активна работа екипът разкрива освен мозайката, няколко останки от стените на общежитието за поклонници, фрагменти от керамични и други съдове, както и три византийски монети от VI век.

Д-р Лиа Ди Сегни, експерт по древногръцки в Еврейския университет се заема с разчитане на надписа. Текстът гласи: „В името на нашия най-благочестив император Флавий Юстиниан, цялата тази сграда Константин, боголюбив свещеник и игумен, утвърди и издигна в четиринадесетия индикт“.

Ди Сегни смята, че надписът е създаден, за да се отбележи откриването на сградата – за която се предполага, че е служила за подслон на пилигрими – от свещеник на име Константин. „Думата индикт е античен метод за отброяване на годините за целта на данъчното облагане. Позовавайки се на исторически източници, мозайката може да бъде датирана от 550/551 година“, казва Ди Сегни.

Надписът в момента се проучва детайлно и се провеждат консервационни работи от експерти към Израелското министерство по античността.

Находката се намира по пътя, водещ от Дамаската порта, която е главният вход в Йерусалим от северната му страна в периода, когато на власт е харизматичният император Юстиниан. Наричан Юстиниан Велики, владетелят често е определян и като „последния римски император“ заради желанието му да върне мощта и миналото величие на Римската империя. По времето на Юстиниан завършва процеса по налагането на християнството във Византийската империя.


Според Гелман, съграждането по нареждане на Юстиниан на пътя от Дамаск на дом, където поклонниците да могат да получат подслон, подчертава значимостта на Йерусалим за империята.
“Като изхождаме от това, не е изненадващо, че тази част [от стария град] е толкова богата на археологически останки. По време на византийския период, с развитието на християнството, край северната порта са построени църкви, манастири и места за подслон на поклонниците, а районът се превръща в една от най-важните и оживени в града“, казва Гелман.

По време на разкопки през 70-те години на ХХ век е открита подобна мозайка в Стария град. Находката е направена сред останките на църквата „Неа“ (или Новата църква), която също е построена от Юстиниан през 543 година. Църквата е посветена на майката на Исус – Мария, и е смята за перла на Византийската империя. Днес мозайката се намира сред експонатите на Израелския музей.

Според IAA, игуменът на църквата е същият свещеник Константин, чието име се появява и в новооткрития надпис. Гелман казва, че включването на името на Константин в тази мозайка говори за влиятелността на свещеника, за който вече става ясно, че е не само отговорен за „Неа“, но и за комплекса от сгради, предназначени за поклонниците, останките от който са открити през последните десетилетия. Те са се намирали извън стените на Стария град, а са намерени по време на спасителни разкопки преди на място да бъде започнат строежа на нови пътища и друга инфраструктура.

Експертът по древногръцки Ди Сегни се съгласява с това становище: и двете мозайки са „сходни“, тъй като включват споменаването както на Юстиниан, така и на Константин. „Новият надпис ни помага да разберем повече за строителните начинания на Юстиниан в Йерусалим, особено за църквата „Неа“. Рядкото съчетание от археологически находки и исторически източници ни дава ясни свидетелства, които хвърлят важна светлина върху миналото на Йерусалим“.

Давид Гелман казва в заключение, че „откриването на мозайката е върхът в кариерата ми до този момент“.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...