Историята на заселването на Homo sapiens в Австралия, "пренаписана от каменни находки" (видео)

Науката отдавна е наясно, че съвременният човек, или Homo sapiens, е съществувал в Африка още преди 200 000 години. Ранните човеци в Австралия се смята, че са пристигнали преди около 47 000 години и това се смята за една от “последните” спирки в дългата човешка миграция; достигането до там е изисквало преодоляването на сериозни трудности, в това число и пътуването на групи от хора по море.

Ново откритие, за което е публикувано съобщение в списание Nature, поставя това схващане на проверка. Според заключенията на експертите, човек е пристигнал в Австралия преди 65 000 години, т.е. аборигенските австралийски общности са най-малко 18 000 години по-стари, отколкото се смяташе досега.

Екип археолози от Университета в Куинсланд достига до тези заключения след разкопки на скален заслон в Майджибеби, регион в Северна Австралия. Работата на терен е извършена в периода 2012 – 2015 година. Сред находките, направени по време на разкопките, са каменни сечива и “наковални”, което предполага доста напреднали познания и умения в изготвянето на оръжия. Подобни “наковални” не се срещат сред други култури през следващите 20 000 години, твърдят авторите на изследването.

“Каменните брадви са напълно запазени. Открихме ги до задната страна на заслона, докато разкопавахме все по-навътре”, обяснява един от авторите на изследването Крис Кларксън пред австралийското издание Fairfax Media.

Доскоро основният метод за определяне възрастта на артефакти беше радиовъглеродното датиране. Този начин обаче е в състояние да даде точни данни само за находки, не по-възрастни от 45 000 години. Тъй като предварителните предположения са за значително по-стари артефакти, в конкретния случай ученитеса използвали допълнително метода, наречен оптично стимулирана луминесценция (OSL). Техниката се прилага върху минералните зърна в материала и чрез него може да се определи кога за последно предметът е излаган на светлина, т.е. колко дълго артефактът е лежал заровен в земята.

Първите открити от археолозите артефакти показват датировка отпреди само 10 000 години. Но с разкопаването на нови пластове и по-навътре в каменния заслон, откриват сечива, датиращи отпреди 35, 40 и 65 000 години.

Каменни сечива, открити при разкопките

За да достигнат до това място, австралийските аборигени е трябвало да предприемат сериозно пътешествие. Кларксън обяснява пред Sydney Morning Herald, че е възможно ранните австралийци да са пристигнали в северните региони на континента откъм Папуа Нова Гвинея, в период, когато морското равнище е било значително по-ниско от съвременното.

Крис Стрингър, който е автор на книгата “Произход на нашите видове” и работи като изследовател в Природонаучния музей в Лондон, отбелязва, че пристигането на съвременния човек в Австралия бележи повратна точка в еволюцията на вида ни.
В изявление, изпратено по електронната поща до National Geographic, Стрингър подчертава, че преодоляването на пътя до Австралия “ясно показва възможностите на хората, които първи са успели да го осъществят”.

Друг съществен момент, който отбелязва Стрингър е, че по-ранното заселване на континента предполага, че ранните човешки същества може да не са били в пряк конфликт с други човекоподобни същества и животински видове, както се смяташе досега. По-ранни изследвания предполагаха, че заселването на съвременния човек в Австралия е свързано с изчезването на много видове. Освен това, на миграцията на Homo sapiens се приписва и упадъка и изчезването на неандерталците.

Каменна брадва

За да онагледят доколко важно е новото откритие, изпращащо заселването на аборигените в Австралия 18 000 години назад във времето, редакторите в Sydney Morning Herald прибягват до следното сравнение: ако аборигенската култура може да бъде представена като 24-часово денонощие, присъствието на белите хора в Австралия е започнало едва през последните 5 минути.

Археологическият екип провежда разкопките след получаване на съгласието на местната аборигенска общност. Аборигените са с право да наблюдават всички аспекти от работата на учените и могат да забраняват извършването на дейности на места, за които смятат, че не е редно да бъдат разкопавани.