Астрофизици са открили куп интересни молекули в материята, останала след взривяването на звезда. Обект на изследването им е свръхновата 1987а, която се намира на 163 000 светлинни години от нас в Големия Магеланов облак.
Резултатите от изследването са публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, и подробно разглеждат молекулярния и химичен състав на остатъчната материя от много млада свръхнова. Учените са установили наличие на силициев двуокис и въглероден оксид, както и формилиум (HCO+) и серен оксид (SO), каквито по-рано не са наблюдавани.
“За пръв път откриваме тези видове молекули при свръхновите, което поставя под въпрос дългогодишните ни предположения, че при експлозиите на свръхновите всички молекули и прах биват унищожени”, казва водещият автор на изследването д-р Микако Мацура от Кардифския университет.
Когато звезда експлодира, се създават по-тежките елементи, които наблюдаваме във Вселената. Мощните взривове запращат новообразуваната материя на огромни разстояния в космоса. От тази материя по-късно започват да се формират нови звезди, така че изучаването на състава на материята, останала след взрива на свръхнова звезда е от особено важно значение.
“Резултатите ни сочат, че когато останалият след взрива на свръхнова звезда газ започне да се охлажда до температура под 200°C, много от тежките елементи, синтезирани в момента на взрива, започват да създават сложни молекули, превръщайки се в своеобразна “фабрика за звезден прах”, обяснява д-р Мацура.
“Най-изненадващото е, че такава “фабрика” със сложни молекули обикновено се среща в регионите, където се раждат нови звезди. Това означава, че смъртта на масивни звезди води до раждането на ново поколение звезди”.
Откритието помага на учените да потвърдят някои интересни факти, касаещи формирането на химическите елементи. Големият Магеланов облак е галактика, сателитна на нашата и в него тежките елементи са по-малко. Смята се, че в подобни условия избухването на свръхнови звезди води до синтеза на по-малко богати на неутрони изотопи, и резултатите от това изследване напълно потвърждават тази хипотеза.
Наблюденията са проведени с Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA). Сложното съоръжение се състои от 66 антени, които са в състояние да извършват наблюдения в микровълновия диапазон. Това позволява на екипа да подходи към наблюденията на SN 1987a по изцяло нов начин.
Учените са успели да надникнат “в сърцето” на свръхновата и да разберат, че има много повече неща, които предстои да бъдат открити. Екипът се надява, че ще им бъде отредено достатъчно време за работа с ALMA, за да погледнат отново към останките от свръхновата. Целта им е да установят доколко в остатъчния газ “изобилстват” новооткритите молекули и дали сред газа се срещат и други, неустановени до момента молекули.
11 юли 2017 г.
Related Posts
Избухването на свръхнова е ускорило еволюцията на вида ни, твърдят учени
28 May 2022history.nakratko.bg0Най-ярката свръхнова, която човечеството някога е документирало
01 May 2022history.nakratko.bg0Космическата ера на астрономията. Телескопът "Хъбъл" навършва 32 години на орбита
24 April 2022history.nakratko.bg0"Танцът" на звезда около черна дупка е поредното доказателство за правотата на теорията на относителността (видео)
17 April 2022history.nakratko.bg0
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.