Системата за партньорска проверка (peer-review system) е процес, който се използва широко в научните списания и сайтове. Целта му е, чрез оценяване от независими експерти в дадена област, да се отсяват и проверяват научни публикации: доколко са легитимни, надеждни и дали качеството на научното изследване е на прилично ниво. През последните години обаче, се наблюдава бум на т.нар. “хищнически сайтове”, където е значително по-лесно да се премине през процеса на преглеждане и проверки и да се публикуват изследвания (разбира се, това често се случва срещу съответното “минимално заплащане”).
За да осветли пропуските в тези “хищнически сайтове”, невролог, който води блог под ника Neuroskeptic, е успял да “прецака” няколко научни списания, като им е пробутал публикация за резултатите от измислено псевдонаучно изследване, в което е пълно с фактологични грешки, плагиатство и много препратки към филмовата сага “Междузвездни войни”. Блогерът Neuroskeptic описва своя “екпсеримент” с публикациите в статия, поместена в Discover Magazine.
Фалшивото изследване е посветено на “мидихлорините” – измислена “микроскопична форма на живот, която се намира във всички живи клетки”. Всъщност, измислицата е от сагата “Междузвездни войни” и за пръв път се споменава за “мидихлорините” в “Епизод I: Невидима заплаха”. Публикацията е изпратена от името на авторите на “изследването” – д-р Лукас Макджордж и д-р Анете Кин. В подражателски “научен” жаргон в статията се задава въпроса: “Някога чували ли сте за трагедията на Дарт Плегиъс, Мъдрият? Предполагам не. Това не е история, която джедаите ще ви разкажат. Това е ситска легена. Дарт Плегиъс е черен ситски лорд, толкова могъщ и мъдър, че се научил да използва Силата, за да влияе на мидихлорините да създават живот”. На практика това е цитат от третия епизод на “Междузвездни войни”; репликите са на персонажа Дарт Сидиъс и чрез тях той манипулира младият джедай Анакин Скайуокър в опит да го привлече на Тъмната страна на Силата.
Четири списания се оказват неподготвени. Пълнят боклук от научна гледна точка е публикуван в International Journal of Molecular Biology: Open Access, Austin Journal of Pharmacology and Therapeutics, и American Research Journal of Biosciences. Изданието American Journal of Medical and Biological Research също приема материала за публикуване, но иска от авторите заплащането на такса от 360 долара. Авторите обаче отказват да платят.
Това не е първият случай (и вероятно няма да е последният), когато “реномирани” научни издания попадат в клопка. По-рано тази година измислен учен на име Анна О. Зуст (Anna O Szust, а “Oszust” на полски се превежда като “измама”) успя да пробие в редакционните колегии на десетки академични списания, въпреки че не притежава никакви квалифицирани умения. В друг случай пък видяхме публикация в списание с отворен достъп на “данни от експериментално изследване”, посветено на измислено заболяване, заимствано от телевизионния сериал “Зайнфелд”.
“Хищните списания” са сянката от тъмната страна на изданията с отворен достъп. Най-общо казано, отворен достъп означава, че всеки може да чете публикуваните изследвания онлайн, без да заплаща големите абонаментни такси за достъп до пълния контент на списанието. И тъй като те не разчитат на генериране на доходи от достъпа на читатели, често искат изследователите да заплатят, за да бъде публикувано научното им съобщение. С разрастването на интернет, подкрепата за свободния достъп до ресурсите в него също набира скорост, тъй като в повечето списания приемат този начин на разпространение на информацията за по-демократичен.
Но въпреки това, както показва примера с публикацията на Neuroskeptic, тази демократична система може да бъде използвана и от недобросъвестни хора.
0 коментара:
Публикуване на коментар