Малко златно ковчеже, открито в крипта в Китай, може да съдържа кост от черепа на Буда

Златното ковчеже, в което се съхранява реликвата

По време на археологически разкопки на територията на големия храм Баоен в Нанкин през 2008 година, археолозите се натъкват на забележителна находка – реликва, която е свързана със Сидхарта Гаутама Буда. Артефактът представлява черепна кост, намерена в декоративен модел на ступа, заровена в подземна гробница. Реликвата е показвана на изложби в Хонконг и Макао и се радва на голямо внимание от страна на китайските медии.

Моделът на ступа

Първите намеци за предстоящото важно откритие идват от стела, открита по време на разкопките през месец юли 2008 година. Според съобщение на списание Макао от 2012 година, върху стелата е изсечен надпис, който гласи, че “дворецът съхранява “Седемсъкровищната пагода на император Ашока”, в която се намират ковчежета от злато и сребро с теменна кост от Шакямуни и реликви от други будистки светци”. През следващия месец археолозите откриват каменен саркофаг, в който се намира желязна кутия.

След като отварят желязната кутия, откриват вътре модел на ступа* с височина около 117 см и ширина около 45 см. Според Live Science, “моделът е изработен от сандалово дърво, сребро и злато, с инкрустирани скъпоценни камъни от планински кристал, стъкло, ахат и лапис лазули”.


Надписите на каменния саркофаг сочат, че моделът на ступата е изработен по времето на император Джъндзун (Джао Хун, 997 – 1022 година) от династията Сун. Върху самата ступа са изписани имената на хората, дарили средства за създаването на модела. Британският The Telegraph съобшава, че археолозите смята, че реликвата е “една от 84 000 пагоди, изготвени по поръчка на император  Ашока Велики през II век пр.н.е., в които трябвало да бъдат приютени останките на Буда”. 

Индийски релеф с вероятно изображение
на Ашока Велики (в центъра)

Ашока, третият по ред император на империята на Маурите в Индия, е известен като будистки управител в Индия. На практика приносът му към будизма и моралните норми е онова, с което индийската история свързва името му. Още от най-ранните си години Ашока се слави като прозорлив военачалник и способен в административните дела. Но шансовете да наследи властта от баща си са малки, защото има няколко по-големи от него полубратя.

Ашока обаче – според легендите – предизвиква и убива 99-тимата си братя, разчиствайки по този начин пътя си към трона. Само по-малкият му брат, Виташока, е пощаден. В началото на управлението си Ашока се проявява като безмилостен и жесток владетел. Но според много легенди всичко у него се променя, след завоюването на Калинга. Тези полумитични-полуисторически разкази съобщават, че императорът се нагледал на кръв и разруха и това го подтикнало да загърби насилието и да се отдаде на будизма.

Един от надписите, намерени вътре в каменния саркофаг, съхранявал над 1000 години златният модел на пагодата, дава още информация за връзката между реликвата и Ашока Велики. Текстът е написан от човек, наричащ себе си Деминг и определящ собствената си роля като “Майстор на Пълното просвещение, абат на манастира Чентиен [и] притежател на Пурпурната роба”. Според Live Science текстът гласи:

“…когато Буда навлезе в паринирвана (окончателната смърт, която разрушава цикъла от раждания и прераждания), тялото му беше кремирано близо до река Хиранавати в Индия. Човек, който управляваше Индия по това време, Цар Ашока, реши да запази останките на Буда, които раздели на 84 000 дяла… Нашата земя Китай получи 19 от тях, включително и теменна кост”. 

Парчето кост от череп е открито вътре в малко златно ковчеже, поставено в по-голямо сребърно ковчеже. И двете заедно – съхранявани в модела на пагодата. Според описанието на Live Science, ковчежетата са “декорирани с изображения на лотосови модели, птици феникс и божества с мечове, охраняващи ковчежетата. На външното ковчеже има още изображения на духове, наричани апсари, които свирят на музикални инструменти”. И още: “теменната кост на Буда е поставена […] заедно с три стъкленици и сребърна кутия, в които се намират останки на други будистки светци”.

Сребърното ковчеже, открито в ступата. Вътре в него е намерено златното ковчеже с предполагаемите останки от теменната кост на Сидхарта Гаутама Буда 

През ноември 2008 година, Дъ Чин, експерт по будизма от Нанкин, казва по повод на артефакта: “Откриването на реликвата ще има голям отзвук в културната история на будизма в Китай и ще утвърди Нанкин на челното място за поклонниците. Не само за последователите на Буда това е голяма новина; откриват се простори за нови изследвания. За будизмът е от голямо значение да разполага с тези реликви, за да ги виждат последователите. Колкото повече са последователите на Буда, толкова повече ще са реликвите, които остават след тяхната смърт. Много съм развълнуван и смятам, че черепната кост трябва да бъде извадена от ковчежето. Тя е свещена кост, но не е нещо, което не бива да се пипа”.

Желанието на Дъ Чин реликвата да стане достъпна за публиката се изпълнява. Костта от черепа на Буда първо е изложена в манастира Цися в Нанкин. След това през 2012 година достъп до нея имат последователите на будизма в Хонконг и Макао. В пресата от преди 4 години се появяват съобщения, според които десетки хиляди будисти се стичат в Хонконг и Макао, за да отдадат почит на 2500-годишната реликва.


Въпреки че в надписът, открит в каменния саркофаг се твърди, че костта е принадлежала на Буда, все още предстои това да бъде потвърдено с научни методи. За последователите на будизма обаче научните потвърждения са само подробност. Срещата с реликвата за тях е момент на преживян религиозен екстаз. Защото да видиш реликвата, е като да видиш Буда. Будизмът предлага на последователите си богатството на мъдростта, които носят истинското щастие сред хората. Преклонението пред тази реликва дарява поклонника с вътрешен мир, пречиства мислите му и го кара да се чувства умиротворен.

Поклонници по време на будистки ритуал пред ступата с останките на Буда. Макао, 2012 година

-----------

* Ступа (от санскрит - буквално „куп, насип”) е постройка с конусовиден или пирамидален силует - монументален обект на почит разпространен във всички будистки култури.