Крис Алън, микробиолог от университета в Белфаст, участник в екипа, който се опитва да намери пътя на картагенските войски, разказва пред “The Conversation” за резултатите от работата на учените.
Ханибал Барка е пълководец на картагенските армии по време на Втората пуническа война с Рим (218-201 г. пр.н.е.). Прочува се с похода, който осъществява на чело на 30-хилядна армия, в която има 37 бойни слона и над 15 000 коня, прекосява Алпите и нахлува на Италийския полуостров. Рим открай време смята, че Алпите са естествена преграда и осигуряват достатъчно надеждна защита. Но походът на Ханибал буквално поставя римската военна машина на колене. И въпреки че в крайна сметка продължилата 16 години кръвопролитна военна кампания завършва с разгрома на Ханибал, прекосяването на Алпите е смятано за един от най-забележителните военни маньоври от античността.
От дистанцията на времето знаем какво се е случило и точно това ни дава основания да смятаме, че случилото се преди повече от 2200 години е изиграло ключова роля в развитието на античен Рим, а от там и в цялата история на Европейската цивилизация. В продължение на над 2 000 години историци, държавници и най-големите умове на науката са се опитвали да построят маршрута, по който Ханибал се озовава в тила на Рим. Даже Наполеон е проявявал интерес по темата.
Но до този момент няма солидни археологични доказателства, които да подкрепят една или друга теория. Екипът учени, в който участва Крис Алън, е ръководен от Бил Маханей от Университета “Йорк” в Торонто. Учените успяват да открият солидни доказателства за най-вероятния маршрут, по който са преминали картагенските войски. Те твърдят, че това се е случило през прохода Col de Traversette. Този тесен проход се вие между поредица върхове, намиращи се на границата между съвременните Франция и Италия - югоизточно от Гренобъл във Франция и югозападно от Торино в Италия. Пълните данни от изследването екипът е публикувал в Archaeometry.
Проходът Traversette се намира на надморска височина от около 3000 метра и дори в наши дни прекосяването му е доста изтощително занимание. За пръв път преди около век британският биолог и учен сър Гавин де Биър посочва този проход като евентуалното място, откъдето Ханибал прехвърля Алпите. Но хипотезата му не получава широка подкрепа в академичните среди, или поне голяма част от тях изразяват несъгласието си.

Съвременните учени използват в проучването си микробиологични и генетични анализи, химически анализи на околната среда, анализи на полените и геофизичните данни. В близост до Col de Traversette се натъкват на големи по мащабите си остатъци от фекални останки – вероятно конски тор. Останките от конски фъшкии при първоначалното датиране с радиовъглеродния метод показват, че са от около 200 г. пр.н.е. – много близо до исторически документираните събития от 218 г. пр.н.е. Останките са намерени в утайките на високопланинско езерце. То е един от малкото източници на прясна вода, която може да се използва за напояването на голям брой животни. Мястото е открито по-рано по време на геоложки експедиции в района и е добре описано от специалистите, в това число и скалните срутвания, с които Ханибал също е трябвало да се справи.
Над 70% от микробите, идентифицирани в пробите от конска тор, са от групата, известна като Clostridia. Учените установяват, че същите микроорганизми присъстват в огромни количества в отлаганията по езерното легло. Много по-ниски нива от Clostridia са открити в околностите на мястото на проучването. Учените са наясно, че това са били бактерии от този вид, защото вече разполагат с частичната им ДНК-последователност и знаят какви са особеностите ѝ. Бактерията е много устойчива в почвата и така е оцеляла в продължение на хиляди години.
Екипът си задава въпроса, защо Ханибал е избрал много по-трудния за преодоляване проход Traversette, за да прекоси Алпите? Към този момент, казва Крис Алън, можем само да изказваме хипотези, но е много вероятно да се окаже, че картагенският пълководец просто не е имал друг избор. Ханибал е трябвало да се съобразява не само с действията на римските армии; в онези антични времена регионът е населяван от многобройни галски племена, които са представлявали сериозна военна сила. Може би Ханибал е бил принуден да избере по-трудният, но и по-неочакван маршрут, за да избегне да попадне в катастрофална засада.
Учените обаче подчертават, че макар и откритието им да е вълнуващо, то все още не е на 100 процента сигурно, че откритите от тях бактерии са пренесени от коне – съществува вероятност да са се появили от човешки екскременти. Ще са нужни допълнителни генетични анализи и сравняване на резултатите с други подобни анализи. Крис Алън се е заел да сформира екип, който да състави пълен или поне почти пълен геном на Clostridia, открити в Traversette.
Освен това специалистите се надяват, че ще могат да открият яйца от паразити, които да са оцелели и да им послужат като “генетични капсули на времето”. Подобна информация би хвърлила допълнителна светлина за преминаването на коне, хора – и дори прочутите бойни слонове на Ханибал – през прохода Traversette преди над 2200 години. С наличието на такива генетични данни може по-прецизно да се установи източникът, а вероятно и географският регион от където произхождат античните животни – достатъчно е само да се сравнят проби от няколко микробиологични изследвания, казва в заключение Крис Алън.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Click to see the code!
To insert emoticon you must added at least one space before the code.