Точно преди 708 години, на 18 март 1314 година, на клада, издигната на остров Сите, пред стените на Нотр Дам загиват последният велик магистър на Ордена Жак Дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарни. Близо седем години по-рано, на 13 октомври (петък) 1307 година по тайна заповед на крал Филип IV Хубави, всички рицари тамплиери, намиращи се във владенията на френския крал, са арестувани. Обвиненията срещу тях са в ерес, отричане от Христа, содомия, присвояване на богатства. Голяма част от рицарите са избити след кратки скалъпени процеси. Но великият магистър на ордена, заедно с тримата благородници – Жофроа дьо Шарни, Юг дьо Перо и Жофроа дьо Гонвил прекарват близо седем години в затворите.
Жак дьо Моле се ражда през 1244 или 1245 година в Горна Саона, графство Бургон. В братстовото на тамплиерите е приет през 1265 година. Около 5 години по-късно вече е в Светите земи. От този момент до 1291 година за него не се знае нищо. През 1291 година тамплиерите губят и последната си крепост в Светите места – Акра, и са принудени да се оттеглят на остров Крит. През април на следващата 1292 година, след смъртта на великия магистър на Ордена – Тибо Годен, Жак дьо Моле е избран за негов заместник на поста.
Времената за Ордена са трудни. Дьо Моле си поставя две главни цели – да реформира ордена според новите обстоятелства и да измоли от папата организирането на нов Кръстоносен поход, който да върне владението на Светите земи. Историците не са единни в мнението си за личността на дьо Моле. Според мнозина той е амбициозен, но не успява да се възползва от авторитета си. Други пък допълват, че не успява да разбере докрай времето, в което живее и фактът, че Орденът вече е анахронизъм и се нуждае от коренни реформи, за да оцелее.
От друга страна дьо Моле попада под ударите на интригите, които се вихрят между френския крал Филип Хубави и папа Климент V. Кралят на Франция дължи огромни суми на Ордена, а освен това в лицето на рицарите тамплиери той вижда сила, подкрепяща папската власт. В стремежа си да вземе надмощие решава, че е време да се отслаби влиянието на Ордена. Предложено е ордените на тамплиерите и хоспиталиерите да бъдат обединени. Жак дьо Моле категорично отказва предложението. Това се превръща във формален повод за пускане в ход на обвиненията срещу братята-тамплиери. Клеветническите слухове по повод Ордена и без това са плъзнали из цяла Европа. Филип Хубави и съветниците му се възползват от създалата се ситуация и през август 1307 година до всички байи и сенешали във Франция е разпратено тайно писмо със заповед на 13 октомври всички тамплиери да бъдат арестувани, а имуществото им секвестирано.
Жак дьо Моле прекарва в тъмница 6 години и половина. Първо признава вината си по обвиненията, които са му повдигнати. После се отрича от показанията си и моли папата да назначи комисия, която да разследва случая. По-късно следва ново признание и ново отричане. Великият магистър вероятно е печелел време, надявайки се на личното присъствие на папата, пред когото да отхвърли обвиненията. На 22 март 1312 година, на събора във Виен, папа Климент V официално обявява разпускането на Ордена. Задоволява се само с това, да изпрати трима кардинали, които да изслушат дьо Моле и да решат окончателно съдбата му.
През март 1314 година тримата кардинали се произнасят – върховните ръководители на Ордена на тамплиерите са осъдени на доживотен затвор. Осъзнавайки факта, че папата ги е изоставил, Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарни категорично се отричат от миналите си показания, отхвърлят всички обвинения, отправени към Ордена и... биват на момента осъдени от кардиналите в ерес. Още същата вечер, на 18 март 1314 година, двамата са изгорени на клада, издигната на остров Сите.
Смъртта на последния, 23-ти Велик магистър на Ордена на тамплиерите веднага е обвита в легенда. Според нея, в момента, когато пламъците вече се разгарят Жак дьо Моле прокълнал Филип Хубави, съветника му Гийом дьо Ногаре и папа Климент V с думите: „Няма да мине и година и ще ви изправя пред Страшния съд! Проклинам ви! Проклинам и потомците ви до тринадесето коляно!“. Факт е, че папа Климент V умира само месец по-късно – на 20 април 1314 година; а при неясни обстоятелства на 29 ноември същата година умира и Филип IV. Присъствието на името на Гийом дьо Ногаре разколебава легендата, защото той умира още през 1313 година.
Пак според митовете, преди смъртта си Жак дьо Моле успява да сформира масонските ложи, които да продължат в нелегалност делото на Ордена. А крайната цел на масонството – отмъщение и унищожаване на светата църква и монархията. Това поне е легендата, към която се придържат ложите от т.нар. Шотландски ритуал.
Умберто Еко казва в едно интервю, че историята на Ордена на тамплиерите приключва на ясно определена дата - 13 октомври 1307 година. Всичко след това няма касателство с истинската същност на могъщите някога рицари с наметалата с червен кръст върху белите им дрехи.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар