На 24 март 1201 година Калоян превзема Варненската крепост. След като се възкачва на българския престол младият цар отправя поглед естествено на юг, където е “изконният” враг на Българската държава. Желанието на наследника на Петър е ясно – пълното освобождаване на българските земи, попаднали под Византийско владичество.
В началото на новия XIII век Калоян превзема с бой намиращата се край днешния Симеоновград крепост Констанция. Веднага след това решава, вместо на юг, да се върне и да се концентрира върху превземането на последната силна крепост на византийците на север от Стара планина. Обсадата на силно укрепения град, защитаван и от многоброен елитен гарнизон, започва на 21 март 1201 година. Три дни по-късно войските на цар Калоян успяват да пробият градските укрепления и да превземат града.
Историците твърдят, че Калоян не се поколебава да избие всички защитници на крепостта. Въпреки че събитията се разиграват по Великден, пленените византийци са заровени живи в защитния ров около града. По-късно Калоян нарежда да се разруши градската стена и се оттегля с армията си към Търново.
До края на същата 1201 година започват преговори между Византия и България. В резултат на тях в началото на 1202 година е подписан мирен договор, което дава възможност на Калоян да се концентрира върху отблъскване на заплахата от северозапад в лицето на унгарските нашествия.
Паметникът на Калоян във Варна е дело на скулптора Борис Борисов и арх. Милен Маринов.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар