"Por una cabeza". Денят на тангото

На 11 декември 1890 година се ражда Карлос Гардел. И до сега се спори къде е роден – някои казват в Такуарембо, Уругвай. Други им опонират, и посочват, че е роден в Тулуза, Франция. Безспорно е едно - Карлос Гардел израства в Буенос Айрес, Аржентина.

Карлос Гардел се прочуава като певец, актьор, но най-вече като композитор и страстен изпълнител на онзи шеметен танц, наричан танго. Гардел се снима в няколко филма. Заедно с поета Алфредо Ле Пера създават няколко от най-незабравимите танго мелодии. И затова, от 1977 година в денят на раждане на Карлос Гардел се отбелязва като Международен ден на тангото.

Самият танц възниква през втората половина на XIX век. Думата танго има поне 7-8 различни тълкувания и всяко едно от тях може да е причина танцът да се нарича така. Каквато и да е истината обаче, нищо не може да опише страстта на този танц.



В центъра му са двамата – Мъжът и Жената. Конфликтите им, помиряването, страстта, ревността… Тангото може би е единственият сред балните танци, в които не е прието да се танцува с усмивка. Нещо повече – истинските танцьори знаят, че танцуваш ли тангото със сърцето си, не бива да поглеждаш в очите на партньора си.

Но тангото е танц на импровизацията и за да бъде красиво, трябва да усещаш и да “чуваш” другия. Най-странното в тангото е, че не ритъмът и бързината, нито отривистите движения са кулминацията му. Най-чувствената част в едно танго е моментът на паузата – когато двамата партньори замират в прегръдка и сякаш водят ням диалог помежду си.

През 1935 година Карлос Гардел пише тангото “Por una cabeza”. Трудно е да се преведе защо точно така, но изразът идва от испански и се използва в конните надбягвания, за да се покаже, че даден кон е спечелил надбягването само с “една глава разстояние”. В песента, която се превръща в една от най-разпознаваемите танго мелодии за всички времена, се пее за пристрастността на човек, хлътнал по залаганията на коне и по красиви жени. Много близо по значение би бил превод като “Да си загубиш главата”. От любов и страст, разбира се. Защото тангото е преди всичко любов.

Авторите на този шедьовър – Гардел и Ле Пера, загиват на 24 юни 1935 година в самолетна катастрофа. Но творението им е живо и не веднъж филмовата индустрия го използва в едни от най-ярките филми. Спомнете си “Усещане за жена” и танцът на слепия Ал Пачино с Габриел Ануар. Останалото са само думи, които не могат да предадат и хилядна от усещането на едно танго.










-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>