Ето и кога за последен път човешки крак е стъпвал на повърхността на естествения спътник на Земята. 11 декември 1972 година. Шестата и последна мисия по програмата “Аполо”, която завежда хора на Луната, стартира на 7 декември 1972 година. От Космическия център “Кенеди” в 5:33 часа по Гринуич е изстрелян космическия кораб “Аполо-17”.
Екипажът му е с командир Юджийн Сърнън, пилот на командния модул е Роналд Еванс, а лунният модул се пилотира от първият учен-астронавт, геологът Харисън Шмит. Еванс остава на орбита около Луната, а през това време Шмит и Сърнън кацат на повърхността и провеждат три излизания. И трите им работни смени продължават по малко над 7 часа, като през това време събират рекордните 110 килограма образци от лунната почва. Екипажът изминава по повърхността 34 километра. За целта разполагат със специален луноход, с който обикалят в долината на Телеца.
В кратера Шорти астронавтите се натъкват на т.нар. “оранжев прах” – оранжеви топчета от материал, подобен на стъклото. Двамата астронавти монтират и цял комплекс научна апаратура на лунната повърхност.
В кратера Шорти астронавтите се натъкват на т.нар. “оранжев прах” – оранжеви топчета от материал, подобен на стъклото. Двамата астронавти монтират и цял комплекс научна апаратура на лунната повърхност.
Кацането на “Аполо-17” на Луната бележи края на полетите до естествения ни спътник. От онзи 11 декември на 1972 година повече не сме посещавали Луната.
На специална мемориална пластина, монтирана на последното стъпало от стълбата на лунния модул “Челинджър” е написано: “На това място Човекът извърши своето първо изследване на Луната, декември 1972 година. Нека духът на мира, с който пристигнахме ние, да се предаде на цялото човечество”. Върху пластината са гравирани двете земни полукълба и видимата от Земята страна на Луната. Подписите си са положили тримата астронавти от екипажа на “Аполо-17” и тогавашният американски президент Ричард Никсън.
"Оранжевия прах", на който се натъква екипажа на "Аполо-17" в кратера Шорти |
След този полет NASA пренасочва силите и ресурсите си към осъществяване на други проекти по програмата на пилотираните полети. Започва осъществяването на съвместната с бившия СССР мисия за скачване на космически кораби “Союз-Аполо” и разработка на космическата станция “Скайлаб”.
След повече от четири десетилетия днес Луната отново е във фокуса на космическите агенции на водещите в света нации. Нови пилотирани полети до естествения ни спътник обаче едва ли ще бъдат осъществени през следващите 10 години.
След повече от четири десетилетия днес Луната отново е във фокуса на космическите агенции на водещите в света нации. Нови пилотирани полети до естествения ни спътник обаче едва ли ще бъдат осъществени през следващите 10 години.
0 коментара:
Публикуване на коментар