Бъдещият деветкратен носител на награда “Грами” се ражда на 12 декември 1915 година в малкото американско градче Хобоукън, Ню Джърси. Градът се намира на десния бряг на река Хъдсън, точно срещу Манхатън. Семейство Синатра са италиански имигранти, които нямат нищо общо с музиката. Баща му е несполучил в кариерата боксьор и затова се налага да работи като пожарникар. Майка му работи като медицинска сестра. Още от детските си години Франки носи много главоболия на родителите си – постоянно е сред замесените в хулигански прояви, а и не блести с добри постижения в учението. Съвсем млад се забърква в скандални, а понякога и чисто престъпни истории, затова никой не е изненадан, когато юношата е изгонен от училище.
Франк мечтае да стане журналист, но тъй като му липсва образование, налага се да започне като товарач в редакцията на вестник. Упоритостта му обаче е пословична. Преквалифицира се и започва да учи машинопис и стенография. Най-накрая репортажите му от незначителни спортни събития започват да попадат на страниците на вестника.
Талантът му обаче е друг, много далеч от професията на журналист. В един прекрасен за него ден, 19-годишният Франк, който по принцип пее много рядко и то само за собствено удоволствие, решава да участва в конкурс за таланти, организиран от местна радиостанция. Така започва музикалната кариера на един от най-популярните изпълнители на ХХ век. Успява да сключи първият си професионален договор, но парите които получава по него са твърде малко, затова му се налага да пее в крайпътни заведения и барове, където освен това е сервитьор, а понякога и комик. Щастливата случайност среща Франк Синатра с шефа на голям джаз-бенд Томи Дорси. Когато го чува, Дорси веднага му предлага договор, въпреки че певецът няма професионално образование.
Дорси дори не е предполагал, колко шеметно ще започне кариерата на синеокия младеж. Синатра много бързо печели почитатели, а когато е на 25 години излиза и първата му плоча. Франк винаги е казвал, че “интерпретацията на песента е по-важна от самата песен” и заради това му схващане той не признава никакви авторитети; доверява се само на собствения си вкус. Талантът, харизмата и целеустремеността му са онези, които го движат и го “запокитват” в Холивуд.
Ава Гарднър |
Известно е, че разбивачът на женски сърца, докато се снима във филма “Нагоре и все нагоре”, закача на стената на гримьорната си списък с имената на най-малко 20 красавици. Към края на снимките всички имена в списъка на “триумфите” му са зачеркнати. При такова поведение на любовния фронт, никак не е чудно, че семейният му живот не е сред най-успешните. Трудно е да се намери жена, която е готова да търпи постоянните забежки на любимия й мъж.
Първата му съпруга е детската му любов Нанси Барбато. През 40-те години на ХХ век на двамата съпрузи се раждат три деца: Нанси Сандра, Франки Уейн и Кристина. Но дори и трите деца не могат да сложат спирачките на прочутият любовчия. По време на премиерата на филма “Джентълмените предпочитат блондинки” той среща актрисата Ава Гарднър. Звездният роман продължава много дълго, а само 72 часа, след като се развежда с първата си съпруга, Франк се жени за прочутата красавица. След шест години обаче и тя подава молба за развод – вниманието на жените към съпруга й просто не й понася.
Следващият брак на Синатра също е обречен от самото начало – разликата във възрастта между Франк и актрисата Миа Фароу е 30 години. Само след година съвместен живот идва и развода, а 20-годишната Миа заминава за Индия, за да медитира, увлечена от хипи вълната в САЩ. След завръщането си Фароу се жени за Уди Алън.
Четвъртата и последна съпруга на човекът-легенда става друга красива блондинка. Франк Синатра и Барбара Маркс се женят през 1976 година. Двамата живеят заедно “докато смъртта” ги разделя, но Барбара така и не успява да намери общ език с децата на Франк от първия му брак.
Най-сложна в кариерата на Синатра е 1949 година. Уволняват го от радиостанцията, за която работи. Звукозаписната компания Columbia Records му отказва студийно време; предварителната програма за концертите му в Ню Йорк постоянно се променя, а в същото време тече и романът му с Ава Гарднър и скандалите около развода му с първата му съпруга също налива масло в огъня. Неприятностите идват една след друга: няколко години по-рано Франк Синатра се простудява и последствията идват със закъснение – певецът губи гласа си. Случилото се е толкова неочаквано и тежко, че Синатра дори се замисля за самоубийство.
Но облаците се разсейват и след преживените сътресения, Франк започва всичко от начало. Договаря се с Capitol Records, които му предлагат договор, но с много строги условия. След принудителната почивка се оказва, че името на Франк Синатра изобщо не е губило от блясъка си. Кариерата му отново тръгва нагоре. Синатра е на върха и освен да записва хит след хит, отново се снима в киното. За ролята си във филма на Фред Цинеман “Оттук до вечността”, Франк Синатра печели “Оскар” за най-добра поддържаща мъжка роля.
Триумфът на сцената за Франк Синатра продължава чак до 1995 година. Той остава единственият в историята на ХХ век музикант, между чиито първи и последен хит има половин век. Синатра винаги е стилен, винаги в крак с модата и винаги е на мода.
Последният си концерт пред публика Синатра изнася през 1994 година – почти 60 години след дебюта му на сцена. След това “официално се пенсионира”. Без сцената, без бурният живот под прожекторите той вече не е същият. Спокойният живот не му понася. Легендата Франк Синатра почива на 14 май 1998 година, на 82-годишна възраст. В този ден вестниците в САЩ пишат: “Календарите да вървят по дяволите! Денят на смъртта на Франк Синатра слага краят на ХХ век”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар