Първоначално рицарските ордени са характерни за западната част на Стария континент. По-късно, в края на XIV и началото на XV век и в източните части на Европа се сформират сдружения на воини и рицари, обединени от общата вяра в Христа.
На 12 декември 1408 година се появява Орденът на Дракона. Основателят му е унгарския крал (и император на Свещената Римска империя), един от най-дълго управлявалите Унгария властници, Сигизмунд I Люксембургски. Орденът на Дракона се ражда в чест на победата в Босна над османските нашественици от коалицията, водена от Сигизмунд. Сдружаването е предимно по роднинска линия и сред първите 21 члена на рицарското братство личат имената на близките васали и роднини на унгарския крал.
През 1418 година и още веднъж през 1430 година към Ордена на Дракона се присъединяват нови рицари и благороднически особи. Между тях е и Влад II, който, както и синът му след него, започва да се нарича Влад Дракула (Дракул е румънският превод на Дракон). Животът и на двамата владетели на Трансилвания преминава в неспирни битки срещу отоманските завоеватели на Балканския полуостров.
Символ на Ордена става изображение на дракон, извил тялото си в кръг, а опашката му е преметната зад главата. На гърба на дракона е изобразен кръст, който е реплика на кръста, използван от другия известен православен християнски орден, носещ името на свети Георги. Хералдичният символ на ордена е включен в множество фамилни гербове на родовете, чиито представители са били сред рицарите от Ордена на Дракона.
Синът на последния български цар Иван Шишман – Фружин, също е сред членовете на Ордена на Дракона.
След смъртта на Сигизмунд през 1437 година влиянието на ордена отслабва. Все пак, фамилната хералдика запазва спомена за неговото съществуване и основната му задача – да се противопоставя с меч и вяра срещу нашествието на Османската империя на Балканите и към централна Европа.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар