Специалистите, които изучават атмосферните явления, обяснят защо понякога в небето може да се видят не една, а две, три и дори четири еднакви дъги. В действителност те са съвсем различни и стават видими заради това, че дъждовните капки, в които се пречупва и отразява слънчевата светлина, се движат. Затова и докато я наблюдавате известно време, дъгата ще започне да се променя пред погледа ви.
За да класифицира многобройните наблюдавани дъги, екипът от метеоролози определя минимален набор от характеристики, които са общо приложими за всички. Тези характеристики се оказват четири на брой. Някои от тях са известни отдавна.
Първо, при всяка дъга червеният цвят се наблюдава най-високо, а синьо-лилавата част е отдолу. Второ, вторичната дъга, възникваща над първичната, е по-слабо различима и цветовете й са разположени в обратен ред (най-отгоре е синьо-лилавата част).
Трето, между двете видими дъги съществува т.нар. област на Александър – тъмна полоса. И четвърто, над вторичната дъга при определени условия може да се появят още една-две “извънредни”. Така се получава, че някои дъги нямат “извънредни” спътници, други нямат ярко изразена област на Александър, а трети не съдържат всички цветове от спектъра. В резултат и в зависимост от съчетаване на различните характеристики може да се наблюдават 12 различни типа дъги.
Ключов фактор, който определя вида на всяка дъга, се явява положението на слънцето. Например, когато светилото ни се намира ниско над хоризонта, може да се наблюдава дъга само с червената част на спектъра. А размерът на водните капки определя ширината на цветните полоси в дъгата.
Известно е, че дъгата няма начало и край, а представлява затворена крива. Но това може да се види само при определени условия, които се случват съвсем рядко. В огромната част от случаите, наблюдаваме само част от цялата крива, затова я наричаме и дъга.
0 коментара:
Публикуване на коментар