“По-голяма част от промените, които открихме, обикновено се оказват положителни. Но понякога се случва така, че полезните изменения не може да се разграничат от проблемите, които водят след себе си, в това число и пристрастяването към играта”, казва Джефри Андерсън от университета на Юта в Солт Лейк Сити (САЩ).
Той подчертава, че през последните 20 години в обществата на развитите страни се е оформила малка, но значима прослойка от хора, които страдат от прекалената си отдаденост на онлайн- и компютърните игри. Понякога те се превръщат в “герои” на новините, след като попаднат в болнично заведение или по-лошо – озоват се в моргата заради крайно изтощение на организма. Има случаи, в които такива хора забравят за домашните си животни и дори за съществуването на децата и роднините си и пристрастяването им към игрите става причина за трагични случаи с онези, за които са забравили.
Андерсън и колегите му решават да проверят какви са невро-физиологичните причини, водещи до развиването на игроманията, както и да се опитат да измислят начин за справянето с нея. Учените провеждат наблюдение над 200 деца и младежи, у които се наблюдава непреодолимо влечение към компютъра. С помощта на ядрено-магнитна томография специалистите следят какво се случва с мозъчната активност на наблюдаваните, докато играят.
Оказва се, че при всички игромани има нещо общо: два региона от мозъка им – задната част на предната мозъчна кора (DPFC) и слепоочно-теменния възел (TPJ) са прекалено свързани помежду си и са значително по-активни в обмяната на информация по време на игра, отколкото при “нормалните” хора.
Специалистът обяснява, че TPJ отговаря за събирането на информацията за обстановката около нас от сетивните органи, а DPFC – за функционирането на работната памет, планиране на действията, абстрактното мислене и търсене на допълнителна информация и обекти от данните, доставяни от TPJ. Тези две области от мозъка освен това участват в работата на особена “мрежа”, която определя най-важните за човек обекти и игнорирането на останалите дразнители.
Прекалено силната връзка между тези две области, по думите на Андерсън, прави човек по-импулсивен, по-фокусиран в търсенето на нови усещания и знания и в същото време по-бързо да губи концентрация и да забравя за дългосрочните планове. Авторите на статията смятат, че това може да обясни голяма част от нарушенията в поведението, които са характерни за пристрастените геймъри.
Следи от подобна активност и прекалено силните връзки между тези два дяла в мозъка, може да се използват при определяне на предразположеността на детето към игроманията, а от там и да се вземат мерки, за да бъде предпазено от прекомерното увлечение по компютърните игри.
0 коментара:
Публикуване на коментар