27 ноември 2019 г.

От онзи момент, когато европейските християни решават да се обединят и да освободят Гроба Господен в Светите земи от мюсюлманите са изминали повече от 9 века. Резултатът от благородното начинание завършва с това, че през юли 1099 година кръстоносците превземат заветния Йерусалим и… го потапят в кръв. 

Преди да се стигне до превземането на Йеруаслим обаче минават три години в изнурителен поход на кръстоносците от Европа до Палестина. Историята нарича това Първи кръстоносен поход. Но това не е съвсем точно така. Преди рицарските армии да поемат към Палестина, вече е извършен един опит европейските християни да си върнат загубените светини. Можем да го наричаме  “Кръстоносен поход версия 0.0”. Истриците са му дали наименованието Народен кръстоносен поход или поход на бедняците.

Всичко започва много по-рано. Заселилите се на територията на Светите земи араби се отнасят доста толерантно към християнските поклонници, предприели пътуване до земите, където някога се родило християнството. Но в периода между 1063 - 1092 година на практика целия Близък и Среден Изток са завоювани от не дотам толерантните в религиозен план селджукски турци. Те се отнасят пренебрежително към християнските светини и онези, пожелали да им се поклонят. Разбира се, информацията за новото състояние на нещата бързо достига до папския престол в Рим.

Като допълнение към това, византийският император Алексий I Комнин, изнемогвайки в опитите си сам да се справи с натиска от страна на селджуките, се обръща с молба за помощ към римския папа Урбан II. От своя страна папата вижда удобен случай да поправи нещата вътре в светата църква и да върне единението сред християнския свят, нарушено от Голямата схизма през 1054 година. А и не би било редно да не се обърне внимание на призива за помощ, отправен от християни, пък било то и от византийската страна на вярата.



Урбан II благославя кръстоносния поход

по време на събора в Клермон
Затова Урбан II свиква църковен събор, който се провежда в град Клермон (днес Клермон-Фернан във Франция). Съборът започва на 18 ноември 1095 година с решаване на текущите проблеми на църквата. Светите отци определят продължителността на светите пости; вземат решение, с което на всички представители на църквата се забранява да посещават кръчми и таверни. С друго решение кралят на Франция Филип I е отлъчен от църквата заради това, че е напуснал съпругата си и е взел друга жена. И чак тогава започват да разглеждат въпроса за спасяването на “Христовите деца” от Изтока.

По онова време една дума има огромна мотивационна сила. Думата е “индулгенция”. Вярвайки в опрощението на греховете и възможността да прекарат по-малко време в чистилището, хората са готови на всичко, само за да избегнат наказанията за земните си грехове, които ги очакват след смъртта.
След края на заседанието на събора на 26 ноември  папа Урбан II произнася пред голям брой френски благородници и духовници пламенна реч. Призивът му е смелите мъже да се отправят на поход и да отнемат Йерусалим от ръцете на мюсюлманите. Апелира към благородниците да спрат да изливат гнева си върху своите васали и простолюдието и да обърнат мечовете си в служба на Бога. Говори за награди и изкупление – както на земята, така и в небесата, където всеки загинал за “прослава на Божието дело” ще получи пълно опрощение на греховете. На следващия ден, 27 ноември 1095 година,  по време на предпоследното заседание на Клермонския събор, папата патетично възкликва пред събралото се множество “Deus le volt!” (Бог го иска!).



След пламенната му реч от предния ден, екзалтираният възглас “Бог го иска” е посрещнат от френетичната тълпа с викове “Deus le volt”. Началото на Кръстоносните походи е поставено.

Пиер Отшелника пред византийския император Алексий I Комнин
Първият, който приема присърце папския призив е проповедникът Пиер от Амиен. Пиер Отшелника (той и Пиер Пустинника), благодарение на ораторското си майсторство успява да убеди хиляди бедняци и малоимотни рицари да го последват в начинанието, което по-късно историята ще нарича Народен кръстоносен поход. Пиер разказвал, че сам Господ му се явил и му говорил за необходимостта да се отвоюват Светите земи. На много други пък им се явила Дева Мария или Исус и те им дават същите указания. Немският абат Екхард по-късно се заел и съставил цял каталог на чудесата, случили се в навечерието на похода.

Пиер Отшелника получава благословията на папа Урбан II, облича бедняшкото си расо, яхва магаре, и с разпятие в ръце за съвсем кратко време събира многохилядна армия от последователи. Стихийно събраните в отряди хора са странна смесица от градски бедняци, пройдохи и несретници, бедни рицари и крепостни селяни – все хора, които просто нямат какво повече да загубят, освен живота си. Последиците от “Кръстоносен поход 0.0” са печални. “Войските” на Пиер Отшелника много бързо остават без храна и се впускат в безобразни грабежи по пътя си. По някакво чудо все пак успяват да стигнат до Константинопол, където зле въоръжената армия на Пиер е унищожена от конницата на селджуките. Пиер успява да избяга и дори по-късно стига до Йерусалим. Но това става едва, след като сериозната армия на рицарите Христови превзема през юли 1099 година Светия град.
Пиер Отшелника сочи на кръстоносците пътя към Йерусалим. Френска миниатюра от около 1270 г. 
Самите средновековни рицари и понятие си нямат, че тръгват на Кръстоносен поход. Названието “кръстоносни походи” е измислено от историците доста по-късно. На дрехите си кръстоносците задължително носят символиката на това дълго пътешествие – голям кръст, символизиращ Христос и четири малки кръста, символ на четиримата евангелисти, носещи вярата и учението Му по четирите посоки на света.



Първият кръстоносен поход няма строга организация. Състои се от отделни, но протичащи едновременно походи на различни отряди, събрани от най-различни европейски владетели – нормани, французи, англичани, лотарингци.

Чудото с откриването на Копието на съдбата в Антиохия
Най-известен от рицарите-кръстоносци може би е норманът Боемунд от Таранто. Потомък на викинги, Боемунд всява по онова време страх в голяма част от Европа. Той получава във владение завоюваната тогавашна столица на Сирия, Антиохия.  Но Антиохия не пада лесно. Кръстоносците се натъкват на упоритата съпротива на селджукския управител на крепостта. Боемунд все пак успява с хитрост и предателство отвътре да превземе Антиохия, само за да се окаже обсаден вътре в крепостта от обединената войска на персийския селджук Курбука. Войската на Боемунд е изтощена и гладна, мнозина са болни заради лошата хигиена. Деморализираните кръстоносци се нуждаят от чудо. И то идва в лицето на провансалския свещеник Пиер Берталеми. Той заявява,че е имал видение – в съня му се явил апостол Андрей и му заповядал да открие копието, с което римският легионер Лонгин пронизва на кръста Исус. Предполага се, че сдобивайки се с това чудодейно копие, кръстоносците ще си осигурят победата. На посоченото от свещеника място наистина откриват заровено копие. Но трябва да се докаже, че намереното острие е истинското римско копие, сложило край на Христовите страдания. За да докаже правотата си Пиер Берталеми се подлага с копието на “съда Божи” – преминава с артефакта в ръце през огън. Успява да премине, даже излиза жив. Тълпата, станала свидетел на това “чудо” се нахвърля отгоре му и за малко не го разкъсва на сувенири. След два дни свещеникът умира от получените обгаряния и травмите след това.



След три години странствания половин милион пилигрими (включително жените и децата) най-после достигат до Свещения град. Емирът на Йерусалим предлага на кръстоносците мирно да оставят оръжията си и да влязат в града и да се поклонят пред светите места. Прекаралите последните три години в лишения кръстоносци и фанатични вярващи обаче не са дошли за това. Йерусалим е обсаден, макар че гладът сред европейците е жесток.
Превземането на Йерусалим 1099 г. Картина на Емил Сеньол, XIX век
След няколкодневна обсада и атаки, градът пада на 15 юли 1099 година. Легендите твърдят, че пръв на градските стени се изправя Годфроа дьо Буйон, който за да организира своят отряд от рицари, преди да се впусне в похода, разпродава голяма част от имуществото си в Европа. Средновековните историци по-късно ще открият роднинска връзка между Годфроа и Христос. А вече в наши дни писателят Дан Браун в бестселъра си “Шифърът на Леонардо”, фантазирайки, ще свърже френският кралски род на Меровингите, от който произхожда Годфроа, с Мария Магдалена. Именно той е предложен за пръв управител на Йерусалим, но той скромно отказва честта в полза на по-малкия си брат Балдуин.

По времето на управлението на двамата братя в града е издигнат храма на Йоан Кръстител. Рицарските ордени никнат като гъби след дъжд. Но все още в Йерусалим остават много “неверници”.



Свидетелствата на летописците от онова време описват едно и също – градът е потопен в кръв от кръстоносците. Цели семейства са избивани заедно, имуществото и домовете им – присвоявани. Година по-рано същата съдба постига и жителите на оказалия се на пътя на кръстоносците град Маарат. Дамаск оцелява по чудо – воините кръстоносци въстават срещу военачалниците си и с метежа си им напомнят каква е същинската цел на похода.

Исторически Йерусалим е свещено място и за християни, и за юдеи, и за мюсюлмани. Влизайки в града, кръстоносците изгарят юдеите, потърсили спасение в своите храмове. В храма на Соломон, според летописците, кръвта достигала до коленете на конниците, а децата били събирани и главите им разбивани над водите на реката, за да може чрез кръвта на невинните Светият град да бъде пречистен…

Йерусалимското царство просъществува до XIII век, като удържането на владенията в Светите земи налага организирането на нови кръстоносни походи. Краят на рицарското присъствие в светите земи идва на 29 септември 1187 година, когато армиите на Саладин превземат Йерусалим. Но походите на европейски кръстоносци в защита на Христовата вяра продължават още повече от два века - чак докато Османската империя не покорява целия Балкански полуостров в средата на XV век.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...