Защо си приличат знаците в различните писмени системи?

Може ли да се открие нещо общо между буквите от българската азбука и английската? Очевидно е, че сходствата са налице. А между кирилицата и арабското писмо? Или между латиницата и санскрита? Някой биха казали, че изобщо не може да се търси общото между тях, но всъщност ще сбъркат, защото все пак има сходства.

Оливие Морен от Института по история на човечеството към Общността „Макс Планк“ заедно с негови колеги сравнява писмените системи на 116 езика, както съвременни, така и древни. Подбрани са такива езици, които имат своя азбучна или сричкова система (като корейския, например), или използват комбинация от едната и другата системи. В анализа не са включени езици с логографично писмо, т.е. такива, които – най-общо казано – използват сложни символи, които означават цели думи (китайските йероглифи или клинописното шумерско писмо, например).

Като цяло, изследователите, чрез специален алгоритъм, изследват над 5500 писмени знака. Особено внимание е отделено на това, как се подреждат в тях отделните линии (тоест, вертикални ли са, хоризонтални или под ъгъл), а освен това се оценява и напречната и надлъжната симетрия на символите.



В статия за Cognitive Science, озаглавена „Spontaneous Emergence of Legibility in Writing Systems: The Case of Orientation Anisotropy" екипът пише, че при всички езици в писмените знаци преобладават вертикалните и хоризонталните линии; използват се с вероятност 61% (а при латиницата, например, показателят достига 70%). Казано по друг начин, преобладават вертикалните и хоризонталните линии, за сметка на по-малкото използване на черти под ъгъл. Що се отнася до симетрията, в 70% от случаите преобладава вертикалната симетричност на знаците (като например в буквите А и Т).

Въпросът е, защо се наблюдава тази закономерност? Известно е, че всеки от нас разполага с определен набор от естетични предпочитания, които обаче се явяват общи за всички хора и в този набор се включва определени геометрични форми. Тези предпочитания може да се наблюдават от съвременната наука директно в активността на ниво неврони: съответните неврони реагират по-бързо на обекти с вертикална симетричност, както и на хоризонтални обекти с вертикали. Причината за това вероятно се корени във факта, че цялата природна картина около нас възприемаме на база вертикални и хоризонтални „измервания“, а вертикалната симетрия е „задължителна“ за човешките образи. Мозъкът ни, за да се ориентира по-бързо в заобикалящата действителност, и за да разпознава обектите трябва да се научи да вижда нужните му геометрични параметри.

И писмените символи за различните езици, очевидно, са се формирали точно под влиянието на тези предпочитания, които буквално са вградени в нервната ни система. По думите на Оливие Морен, при това характерните особености на знаците са се появили веднага в началото и впоследствие почти не са се променяли. Казано иначе, знаците в писмените системи от самото си начало са създавани с преимуществено вертикална симетрия и вертикални и хоризонтални линии.



В редакционна статия в списание Science се изтъква, че от една страна данните от това изследване противоречат на хипотезата, че писмените знаци са еволюирали и са ставали все по-прости за изписване. От друга страна обаче, ако те имаха свойството да се променят, то за хората щеше да възниква проблема с разбирането на написаното със старите и новите писмени системи. Така че, еволюцията на писмените знаци едва ли може да се смята за толкова мащабна.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>