Имат ли вина социалните мрежи за депресиите ни?

Социалните мрежи ни дават възможността да се запознаем с много нови хора, да общуваме, да се развиваме и т.н. Но всичко си има и “тъмна страна”. Вече са налице много разработки на психолози, в които са налице данни за вредното влияние върху психиката на Facebook, Twitter, Google+, Snapchat и другите подобни услуги. До този момент обаче, резултатите от подобни изследвания бяха нееднозначни – както заради относително малката статистическа извадка, така и заради това, че авторите им се фокусираха върху една от изброените платформи.

Психолози от университета в Питсбърг са се опитали да вземат предвид тези два фактора: статистическите им данни разглеждат психологичното състояние на почти 1 800 души на възраст между 19 и 32 години, ползващи 11 от най-популярните в интернет социални мрежи (Facebook, Twitter, Google+, Snapchat, Reddit, Tumblr, Pinterest, Instagram, Vine и LinkedIn).

Средностатистически всеки участник в анкетата е употребявал по 61 минути на ден, за да ползва акаунтите си. Средно на седмица е влизал по 30 пъти в тях. Но това са усреднени стойности, а някои прекарват в интернет много повече време, докато други – съвсем малко. Затова и психолозите съпоставят активността в мрежата с нивата на депресивност. Установяват, че колкото по-често човек влиза в акаунтите си в социалните мрежи и колкото по-дълго се ангажира с участието си в тях, толкова по-депресиран се чувства. Резултатите от изследването си учените излагат в статия за Depression and Anxiety.

Например, ако се разглеждат данните по отношение на честотата на посещение, то онези, които многократно влизат в социалните мрежи, се чувстват психологически 2,7 пъти по-зле, отколкото най-рядко използващите регистрациите си. Спрямо прекараното време във Facebook, Twitter и т.н., то прекарващите най-много време в социалните мрежи потребители се оказват 1,7 пъти по-депресирани, отколкото останалите.
Разбира се, отчитането на тези данни се прави “при равни други условия”, тоест изследователите отчитат и останалите фактори, които могат да повлияят и да стимулират депресията – пол, възраст, доходи, социален статус и т.н.

Следва ли от това, да се стигне до извода, че социалните мрежи провокират депресиите? Не съвсем – авторите на изследването подчертават, че в случая става дума за много точно дефинирана корелативна закономерност, при която все още не е абсолютно ясно, кое се явява причина, и кое е следствието. Напълно възможно е, точно хората с повишена тревожност, терзани от самота и тъга, да се впускат в просторите на социалните мрежи, с надеждата, че там ще намерят някакво облекчение за душевните си страдания.

От друга страна, не е никак трудно да си представим, колко лесно е Twitter или Facebook комуникациите да ни развалят настроението. Първо, защото ни карат да се замисляме, колко “чудесен” е животът на другите хора (докато гледаме страхотните снимки, на които те се усмихват и веселят на какви ли не екзотични места) и рано или късно всеки започва да се самообвинява, че е такъв неудачник. Второ, заради усещането, че сме пропилели ценно време. И трето, но не и последно по значение, честите спорове, грубости и скандали, на които социалните мрежи са просто благодатна почва за развиване.

Учените подчертават, че въпросът за причинно-следствената връзка между депресията и “живота” в социалните мрежи тепърва предстои да бъде проучван задълбочено. Освен това, не бира да се забравя, че изследването е проведено в САЩ и че в другите държави психологичните нюанси може да се окажат по-различни. Или пък изобщо да не се различават.