На 22 ноември 1963 година кортежът на Джон Кенеди и първата дама Жаклин Кенеди тържествено преминава по улиците в центъра на Далас. Посещението в Тексас е замислено като подготовка за преизбирането на президента за втори мандат през 1964 година.
В 12:30 часа снайперист поразява американския президент, возещ се в откритата лимузина от президентския кортеж. Два куршума попадат в целта – един уцелва Кенеди във врата, друг – в главата. Още преди да бъде откаран до най-близката болница президентът е мъртъв. Тежко ранен при атентата е и губернатора на Тексас, но лекарите успяват да го спасят. На 25 ноември американците изпращат в последния му път един от най-обичаните си президенти – Джон Кенеди. На мемориалния гробищен парк Арлингтън край гроба на загиналия президент, лично съпругата му и братята му запалват вечния огън.
На 29 ноември 1963 година новият американски президент Линдън Джонсън разпорежда да се създаде комисия по разследване на убийството, която получава неофициално наименованието комисията Уорън – по името на Ърл Уорън, главата на Върховния съд на САЩ. В състава на комисията влизат шест сенатори и конгресмени, сред тях са бъдещият президент Джералд Форд и бившият шеф на ЦРУ Алън Дълес, 14 съветника, 20 адвокати. Към комисията са зачислени 80 агенти на ФБР.
На 24 септември 1964 година, след десет месеца работа, комисията представя на президента Джонсън доклад от 470 страници за проведеното разследване. Докладът е придружен от 26 тома свидетелски показания, документи и снимков материал. Заключението на комисията е просто: убиецът е един и това е бившият десантчик Ли Харви Осуалд, който няколко години е живял в столицата на Белорусия, Минск. В доклада се отбелязва, че няма данни за съществуващ заговор.
Малко след убийството на президента, Осуалд сам става жертва на покушение. Докато е превозван от полицейския участък към затвора, от тълпата репортери изскача Джак Раби – собственик на местен нощен клуб, който застрелва Ли Харви Осуалд. Милиони американци стават свидетели на убийството, тъй като извеждането му от полицейския участък се излъчва пряко от десетки телевизионни канали.
През годините са се родили много версии за трагедията в Далас. Сред тях е и такава, в която е намесена и дългата ръка на Москва. В подкрепа на това твърдение се цитира фактът, че Ли Осуалд живее 32 месеца в бившия Съветски съюз. С течение на времето обаче и след щателен анализ на предходните събития, наяве излиза парадоксален извод – убийството на Кенеди е изгодно за мнозина.
Едни настояват, че предприетото от Кенеди емитиране на съкровищни бонове се приема на нож от Федералния резерв, който като оръдие в ръцете на „невидимите властелини на Америка“, не иска да позволява някой друг да контролира финансовите потоци не само в САЩ, но и в цял свят. В подкрепа на тази версия се изнася такъв аргумент: след убийството на Кенеди президентът Линдън Джонсън без много да се съпротивлява се връща към банкнотите на Федералния резерв. Други смятат, че Кенеди е ликвидиран в отговор на предприетата от неговата администрация жестока битка срещу организираната престъпност. Трети пък са убедени, че Кенеди е активен противник на силовото решение на проблема във Виетнам. (Три дни след убийството Джонсън анулира директивата, издадена от Кенеди, за извеждане на американските войски във Виетнам, а когато през 1964 година е избран за президент значително увеличава американското присъствие там.)
Има и такива, които смятат, че Кенеди е убит, заради опита му да „строши на хиляди парчета и да разсее по вятъра“ могъщото ЦРУ. Защото Кенеди не просто се заканва – той сваля от длъжност не само директора на ЦРУ Алън Дълес, но и близкото му обкръжение. Твърди се, че резултатите от работата на комисията Уорън предварително са били ясни, заради участието в нея предимно на хора, свързани пряко или косвено с ЦРУ (в това число и уволненият шеф Алън Дълес).
Има и още една версия, която изглежда направо фантастична и... налудничава. Авторът й е бившият служител на специалните служби Милтън Уилям Купър. Без да отрича изброените мотиви за убийството на Кенеди, той смята, че най-важната причина за покушението е това, че президентът е разкрил връзка между управляващия елит на Щатите и... извънземни пришълци, и е имал намерение да огласи официално този факт.
Съществуват и няколко алтернативни версии, в които се предполага, че президентът е убит не от един, а от двама или повече снайперисти; и че правителството и специалните служби на САЩ по някакви причини крият истината за случилото се. Съмненията са породени от това, че снайперистът успява да стреля много бързо с много висока точност, успявайки за стотни от секундата да презареди. Събраните от независими експерти данни показват, че общо изстрелите не са три, както е посочено в доклада на комисията Уорън, а шест. При това е стреляно от различни точки, а не от едно място.
Според много проучвания на общественото мнение, извършвани през последните над 50 години, около 70 процента от американците смятат, че Джон Кенеди все пак е убит в следствие на заговор.
Убийството си остава мистерия и до сега. След покушението по странен начин си отиват соченият за убиеца Ли Осуалд, убиецът на убиеца – Джак Раби, както и маса свидетели, които биха могли да разполагат с допълнителна информация по случая. В края на октомври 2017 година американското правителство разсекрети над 2800 документа, свързани с убийството на президента Джон Кенеди в Далас. От 5-те милиона страници по убийството на Кенеди 88% са достъпни без ограничения още от края на 90-те години на миналия век. Други 11 на сто са публикувани, като по-чувствителните части от тях са редактирани. Само около 1% остават засекретени напълно.
В историята на САЩ четирима президенти стават жертва на покушения. На 14 април 1865 година Ейбрахам Линкълн е убит от Джон Бут по време на представление в театъра на Форд. Джеймс Гарфилд загива на 2 юли 1861 година. Уилям Макинли – на 6 септември 1897 година. Срещу мнозина други са извършвани неуспешни опити за покушения.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар