Името му е Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол и се появява на бял свят на 22 ноември 1890 година. Ражда се в Лил, в семейството на аристократи католици. Баща му е професор по философия и преподава литература в местното йезуитско училище.
Младият дьо Гол е повлиян много от баща си. Още от ранните си години се увлича по военното дело. Обучава се във Военното училище Сен-Сир, което завършва на 22-годишна възраст. По време на Първата световна война е с чин лейтенант и участва в бойните действия. Попада в немски плен. Прави пет неуспешни опита за бягство. По това време пише първата си книга “Смут в противниковия лагер”.
След като е освободен, прекарва три години в Полша, където работи като преподавател по теория на военната тактика. През лятото на 1920 година, вече с чин майор, воюва на фронта в полско-съветската война. През пролетта на 1921 година се завръща във Франция и се установява в Париж. Жени се и започва преподавателска дейност в училището Сен-Сир, а после и във Висшата военна академия на Франция. Признат авторитет в областта на теорията на военната тактика.
Втората световна война заварва Шарл дьо Гол с чин полковник. Поверено му е командването на полк, но съвсем скоро поема и длъжността на бригаден генерал. През юни 1940 година е назначен за заместник-министър на външните работи на Франция. Понеже не приема условията за примирие, предложени от страна на окупатора Германия, дьо Гол е принуден да избяга във Великобритания, откъдето на 18 юни отправя по радиото призив “Към всички французи”.
В обръщението си към народа на Франция Шарл дьо Гол призовава да се продължи борбата за свобода. Създава френската Съпротива. В годините на войната патриотът-идеалист дьо Гол се сблъсква с безразличието на американския президент Франклин Рузвелт и конфронтацията му със съюзническата американска дипломация става причина за не множество конфликтни ситуации. През 1944 година дьо Гол става министър-председател на Временното правителство на освободена Франция. Остава на поста до януари 1946 година, когато подава оставка и се оттегля в семейното имение Коломбе-дьо-дез-Еглиз.
По-късно създава партията “Съюз на френския народ” (RPF) и отново се включва в политическия живот. Следват години на успехи и трудности. RPF печели местните избори през 1947 година, 4 години по-късно взема и 118 депутатски места в Националното събрание. През 1947 година мнозина виждат в дьо Гол поредният демагог, но той не е такъв. Заради промъкналите се в редовете на RPF кариеристи и постоянните търкания вътре в партията, дьо Гол разпуска формацията и отново се прибира в семейното имение.
По това време пише “Военни мемоари” в три тома: “Призив”, “Единство” и “Спасение”.
Периода 1957-58 година е белязан от дълбока политическа криза в Четвъртата френска република. В страната не може да бъде съставено правителство, в Алжир избухва война, която се пренася и в съседен Тунис. Накрая идва и икономическа криза, а с нея се активират и всевъзможните ултра- настроени групировки. В края на май френското правителство подава оставка. На 1 юни президентът Рене Коти назначава за министър-председател генерал дьо Гол, който получава изключително широки пълномощия, включително и правото на промени в Конституцията.
Два месеца по-късно се ражда и новата френска Конституция, която е в сила и до днес. 28 септември 1958 година бележи края на Четвъртата френска република. Новата Конституция е одобрена с гласовете на повече от 79% от французите. А в края на декември 1958 година генерал Шарл дьо Гол е избран за първи президент на Петата френска република.
По време на мандата си като президент дьо Гол провежда политика на деколонизация, като едновременно с това се стреми да запази бившите колонии в сферата на френското културно влияние. Предприема много ходове по укрепване на армията на Франция. По негово време страната се сдобива с атомно оръжие. Във външнополитически план дьо Гол провежда политика на тясно сътрудничество с всички европейски държави. Връзките в политическата и икономическата сфера с бившият враг ФРГ са изгладени. Дьо Гол не отказва връзките и със СССР. Политиката му открито се противопоставя на американското икономическо влияние върху Европа.
Управлението му е белязано от голяма динамика, но е краткотрайно. В края на 60-те години във Франция отново се разгаря икономическа и политическа криза. През април 1969 година Шарл дьо Гол доброволно се оттегля от активната политика. След оставката си живее в Иралндия и Испания. На 9 ноември 1970 година, връщайки се от Испания в родното си имение, Шарл дьо Гол почива от разкъсване на аортата.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар