Зъби, открити в пещера в Китай, подсказват далеч по-ранно разселване на Homo sapiens

Вкаменелости от древни хора, открити в Китай, може да коренно да променят теориите за това, как, накъде и кога се е разселил Homo sapiens, след напускането на Африка. В Даосян, провинция Хунан в южен Китай, учени са открили няколко десетки зъби от съвременен човек, които обаче са на възраст най-малко 80 000 години. 

Резултатите от работата на експедицията са подробно описани в списание Nature.

Досега се смята, че Homo sapiens тръгва да се разселва от Африка преди 40-60 хиляди години. За тази хипотеза има и много веществени доказателства – както археологични, така и генетични.
Според теорията, представителите на вида Homo sapiens, живели някога в района на Африканския рог, са пресекли пролива Баб ел-Мандеб, възползвайки се от относително ниското ниво на Червено море по онова време. Всички живеещи днес хора извън пределите на Африка са потомци на тези първи “туристи”.

Още по-древна миграция
По време на разкопките в пещерата Фуян в провинция Хунан обаче, са открити 47 човешки зъба. “Веднага ни стана ясно, че зъбите са идентични със зъбите на съвременен човек. Учуди ни възрастта им. Находката ни беше в калцитния под на пещерата, която на практика ги е “консервирала” в себе си. Следователно, тези зъби трябва да са по-стари от варовиковия слой, в който са се херметизирали. Над този слой са израснали сталагмити и тяхната възраст е точно определена – не по-малко от 80 000 години”, казва в интервю за Би Би Си доктор Мария Мартинон-Торес от Университетския колеж в Лондон.
От това следва, че всичко, което се намира в слоевете под сталагмитите трябва да е по-древно от тях. Откритите зъби може да се окажат и на 125 000 години, казват някои от учените.

Географско разположение и схематичен вид на пещерата Фуян. Маркери за определяне възрастта на слоевете варовикови отлагания (долу ляво). Планировка на пещерата и място на разкопките; схематично представяне на слоевете на мястото на находката (центъра). Мястото, на което са открити зъбите (дясно).

Като се вземе под внимание разстоянието от Африка до Китай, може да се предположи, че Homo sapiens е напуснал Африка с около 40-70 хиляди години по-рано, отколкото се смята досега.
Освен това, останките от животни, намерени заедно с човешките зъби в пещерата Фуян, са типични за късния плейстоцен, което съответства и на датирането на останките с помощта на изотопи.

Пещерата в Схул

И по-рано са откривани останки от Homo sapiens, отнасящи се към по-ранна дата от началото на предполагаемата миграция от Африка. Такива находки са правени в пещерите Схул и Кафзех в Израел, например. Но до този момент се смята, че това са единични ранни миграционни случаи, които са завършили с неуспех.
Откриването на толкова древни останки в Китай обаче напълно разбърква картите.

Няколко вълни на миграция от Африка
“Някои изследователи вече са лансирали теории за по-ранно разселване на хората от Африка”, разказва доктор Мартинон-Торес. “Трябва да разберем какво се е случило с тази миграционна вълна. Налага се да изясним, дали тя е била неуспешна, или и тези ранни мигранти са далечни предци на съвременните хора. Напълно възможно е ние да сме потомци на миграцията, започнала преди 60 хиляди години, но трябва да преразгледаме моделите си. Не е изключено Homo sapiens да се е разселвал на няколко миграционни вълни извън Африка”.

Студената и негостоприемна Европа
Професор Крис Стрингър от Лондонския музей по естествени науки казва, че това откритие може кардинално да промени представите за миграцията на Homo sapiens. “Мнозина, в това число и аз самият, се придържаме към схващането, че ранните миграции от Африка към Леванта, случили се преди около 120 хиляди години, както сочат останките от пещерите Схул и Кафзех, са просто неуспешни опити, които не са се разпространили по-далеч от Израел. Зъбите от Даосян обаче неоспоримо са сходни по морфология и размери с тези на съвременните хора, и съдейки по резултатите от ураниево-ториевата датировка, са на не по-малко от 80 000 години. Според мен, това потвърждава теорията за ранното разселване на хора, подобни на обитателите на пещерите Схул и Кафзех".

Неандерталците и студеният климат са 

препятствали ранното разселване на Homo sapiens в Европа?

“Зъбите от Даосян са по-сходни с тези на съвременен човек, отколкото зъбите от израелските пещери. Това означава, че или сред популацията от Схул-Кафзех е протекла бърза еволюция във формирането на зъбите, или зъбите от Даосян се явяват като свидетелство за по-ранна миграция на съвсем друга популация”, пояснява професор Стрингър.

Доктор Мартинон-Торес казва още, че новата находка може да обясни защо Homo sapiens пристига в Европа едва след “скитане”, проточило се 40 хиляди години.
Напълно възможно е неандерталците да са препятствали разселването на Homo sapiens в Западна Европа, докато броят им не започнал драстично и бързо да намалява. Възможно е също така и допускането, че възникнал и развил се в топлите тропични региони Homo sapiens, просто да е бил малко приспособен за живот в студената по онова време Европа.

Мартинон-Торес отбелязва още, че преди 80 000 години по времето, когато Homo sapiens предполагаемо се заселва в южните части на днешен Китай, в централната част и северните региони на Китай са обитавали по-примитивни човекоподобни, които може да са азиатските “братовчеди” на неандерталците.