Пръстенът е открит в правоъгълен дървен ковчег, заедно с други украшения, фибули и останки от дрехи. Костите са напълно разложени, но полът на погребания човек може да се установи по намерените артефакти – най-вероятно това е била жена. Гробът е датиран от около 850 година.
Артефактът е вписан в каталога на Шведския исторически музей в Стокхолм като пръстен с камък. Изследователите предполагали, че е изработен от позлатено сребро, а инкрустацията е от аметист. Надписът, гравиран на камъка, специалистите превеждат като “Аллах”. Подчертава се, че надписът е на арабски, изпълнен в куфистки стил.
След повече от сто години находката привлича вниманието на международен екип от учени, ръководен от биофизика Себастиян Вьормлендер от Университета в Стокхолм. “Това е единственият пръстен с арабски надпис, откриван в Скандинавия. Има няколко други пръстена в арабски стил, но без надписи”. Така ученият обяснява интереса си към артефакта.
С помощта на електронен микроскоп изследователите откриват, че вписаното в музейния каталог описание е неточно. Пръстенът наистина е изработен от сплав с високо съдържание на сребро (около 94,5%), но няма никаква позлата. А инкрустираният “камък” се оказва не аметист, а цветно стъкло, пишат учените в статия за списание Scanning.
Те отбелязват, че инкрустацията – въпреки че не е от аметист, а от стъкло – е била доста ценна за времето си. “Цветното стъкло е непознат материал за Скандинавия от епохата на викингите”, казва Вьормлендер.
Детайлното изследване на гравирания надпис показва, че е изпълнено с ранно куфистка писменост, което съответства с датировката на погребението. Надписът се интерпретира като “За Аллах” или “на Аллах”. Но може да се прочете и по друг начин – “Иншаллах” – “Както пожелае Бог”. “Сигурно никога няма да узнаем точния смисъл на надписа, нито къде и защо е направен”, пишат изследователите.
Въпреки това, арабският надпис показва връзката между два значително отдалечени един от друг региона – Скандинавия и Халифата.
Любопитно е, че артефактът се е запазил в идеално състояние. На металната повърхност на пръстена са запазени следи от полировката му. Това е свидетелство, че украшението почти не е ползвано и е притежавано от много малко на брой собственици. Казано с други думи, пръстенът се е озовал на остров Бирка не по дългия “търговски” път, преминавайки от ръка в ръка, а директно. Предметът вероятно е попаднал от бижутерът-мюсюлманин до жената в Скандинавия, преминавайки само през ръцете на 1-2 души, а защо не и директно.
Не е изключено самата жена да е била родом от мюсюлманските райони. А е възможно и “шведски” викинг да е купил (или отнел) пръстена по време на “командировка” в Халифата. Каквато и да е истината обаче, сигурно е едно – пръстенът е пряко доказателство за директни контакти между викингите и ислямския свят, заключават изследователите.
“В сагите на викингите се разказва за техните походи към Черно и Каспийско море и по-далеч, но не знаем доколко описаното е реалност и каква част е измислица”, казва Вьормлендер. Идеалното състояние на пръстена свидетелства, че тези разкази са били правдиви.
Припомняме, че наскоро изследователи откриха и други доказателства за контакти между Скандинавия и мюсюлманския свят – в умбото на щит на викинг бяха открити няколко ислямски монети. Находката е направена на територията на съвременна Норвегия и е от по-късно време, отколкото пръстена – касае се за средата на Х век.
Изследователите смятат, че викингът вероятно се е сдобил с монетите в Испания. Както е известно от историята арабите превземат полуострова в началото на VIII век, а викингите са участвали в походи до Пиринеите през IX–XI веках. Другият възможен път викингът да се сдобие с монетите е през търговския път по река Волга, който свързвал Скандинавия с арабския Халифат през ранното Средновековие.
0 коментара:
Публикуване на коментар