22 февруари 2018 г.


“Сухите градини” са един от видовете градински изкуства, зародили се в Япония през XIII век под влияние на дзен будизма. Както и другите видове художествено творчество, заедно с калиграфията и чаената церемония, изкуството на градините от пясък и скали е изтъкано от символика, чиито послания могат да се “прочетат” само от познавачи.

“Сухите градини” са уникално творение на японските будистки манастири, създавани специално за медитация. Монасите-художници засипват трамбованата площадка със сиво-бял пясък или ситен чакъл. После се поставят необработени камъни – различни по форма и размер. Със специални гребла пясъкът се оформя на вълнообразни линии, Като така се имитира образът на течаща сред планинските склонове вода.


В съзерцанието на “пустотата” на тези илюзорни градини, монасите търсели начин да пречистят вътрешния си мир и да постигнат нирвана. Начинът и редът за поставяне на отделните камъни, всеки сам по себе си с различна форма, а следователно и със своя скрита метафора, е известна само на монасите. Всяка “суха градина” има едно специално място, от където трябва да се вижда цялата композиция, при това само от това място може да се долови втъканата в подредбата й символика.

Най-известните “сухи градини”, издържани в дзен стил, се намират в Киото, зад стените на манастирите Рьоандзи, Дайсенин, Дайтокудзи, Рьогенин и други. Една от най-лаконичните “сухи градини” е проектирана през 1513 година от монахът-художник Соами. Представлява правоъгълна, изравнена с гребла пясъчна площадка с три пясъчни хълма, единият от които винаги остава скрит за погледа, независимо от положението на наблюдателя. Точно по същия начин не може да се видят едновременно и 15-те камъка, разположени асиметрично на групи на триъгълна площадка, покрита с дребен чакъл.


Асоциацията е, че в себе си човек може да открие онова, което е останало невидимо или недоизказано. Но всеки сам има право да избере по какъв начин да интерпретира видяното.

“Сухите градини” нагледно олицетворяват стремежа на японците към съзерцание на природата, размишление и уединение. Да се копира творчеството на майсторите от миналото, които са следвали предписанията на Тайната книга на градините (Сакутей-ки), е непочтено. Днешните създатели на композиции в този стил се опират на собствените си усещания, след Като натрупат известен опит. В “сухите пейзажи” непременно се включва и образът на водата – задължителен елемент за всякакъв вид японски градини. А в домашни условия може да се направи “суха градина” и в обикновена чиния, нещо, което може да се види дори в начина  на аранжиране на поднасяните на гостите ястия.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...