3 декември 2018 г.


Отговорът звучи много просто и логично. Защото гръцкият е разбираем за повечето жители на Римската империя. Според християнската традиция, евангелията, включени по библейски канон в Новия завет са четири. Три от тях се смятат за дело на трима от непосредствените ученици на  Христос – Матей, Лука и Йоан, а четвъртото е приписвано на Марко – ученик на апостол Петър. Тяхната цел е да разкажат за “благата вест” на възможно най-много хора, които принадлежат към много и различни култури.



Един от най-ранните известни
текстове от Новия завет
Матей пише преди всичко за евреите; за него най-важната  цел е да покаже на юдеите, че чрез Исус се е изпълнило пророчеството от Старозаветните книги за идването на Месията. Древните историци твърдят, че поради тази причина евангелието от Матей е написано на арамейски. Това е разговорният език от онова време в Палестина, който е по-различен от староеврейския език, използван при богослуженията. По-късно евангелието е преведено на гръцки.

Марко и Лука пишат за да убедят в Месията езичниците-гърци и евреите, разпръснати по всички краища на света. Йоан пък се фокусира върху християните из империята. Затова тези трима автори пишат евангелията си на койне – разговорният гръцки език (койне, отнесен към древногръцкия език е нещо като американския английски спрямо “английския” английски). Важното е, че койне се говори на територията на цялата Римска империя и налагането му започва още от времената на завоеванията на Александър Македонски, когато на всички завоювани от великия пълководец територии започват да го ползват като универсален език. До времената, когато в Европа  като универсален се налага лигва франка, именно койне служи за установяване на връзки и обмен на идеи и културни постижения. (Латинският е ползван предимно от самите граждани на Рим.)

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...