В съвременния свят малки и големи компании водят сериозна битка за създаването на наистина автономни, самоуправляващи се автомобили. Покрай тази надпревара се възражда и дискусията около етичния компонент на иновацията. Когато зад волана на „транспортно средство с високо риск“ се намира жив човек, то той носи отговорността за последиците от управлението на опасното превозно средство, ако се случи инцидент. Ако се стигне до произшествие, виновните се изправят пред съда.
Защото точно човекът зад волана решава, как да действа в екстремална ситуация, и, разбира се, той разполага с някаква свобода в избора на действия. Например, да рискува собствения си живот, за да осигури безопасността на другите водачи и пешеходци. Какво обаче се случва, ако не човек, а изкуствен интелект управлява автомобила? Какъв вариант би избрал „цифровият мозък“?
Изборът на машината се определя от алгоритми и ограниченията, които са заложени в тях от създателите на софтуера. Такива може да са, например, приоретизиране на опазването на живота на пътуващите в автомобила, или – напротив – приоритетно да е заложено опазването на живота на пешеходците или пък да са заложени по-сложни принципи. При всички случаи, обаче, създателите на изкуствения интелект са изправени пред решаването на етична дилема: чий живот е по-важен. И тук се появяват множество сложни и нееднозначни въпроси.
Изследователи от Университета в Ексетър, Великобритания, са анализирали резултатите от на пръв поглед прост тест, който традиционно се нарича „проблем на вагонетката“. Същността на „проблема“ се състои в следното: Представете си жесток мисловен експеримент. Вагонетка се движи неуправляемо по железопътни релси. На пътя ѝ има петима души, които ще загинат, ако вагонетката стигне до тях. Вие обаче, може да ги спасите, ако преместите стрелката на жп релсите и насочите вагонетката по разклонение на пътя. В този случай неуправляемото превозно средство неминуемо ще удари и убие друг, но само един човек, който се намира на релсовия път на разклонението. Казано по-просто, имате два възможни варианта, между които да избирате: да не предприемете нищо и да оставите вагонетката да убие петима или да я пренасочите към разклонението, спасявайки живота на петима, но с цената на живота на един човек. Има няколко вариации на този етичен проблем, които предполагат различни степени на вглъбяване за вземане на решение, но същността е все тази – да се направи осъзнат избор между броя на жертвите.
Изследователите са проучили отговорите на 70 000 души, участвали в анкети по етичния проблем. Участниците представляват извадки от 42 държави по цял свят. Като цяло, 81% от анкетираните избират варианта, в който жертват живота на един човек, за да спасят петима. Но са налице някои особености в разпределението на отговорите в зависимост от държавата, откъдето са анкетираните.
Жителите на държави от Сверена и Южна Америка, както и тези от Европа, като цяло предпочитат да пожертват един, за да спасят няколко човека. Но жителите на Китай, Япония, Южна Корея и още няколко азиатски държави далеч по-рядко избират този вариант. Защо?
Авторите на изследването предлагат следното обяснение на подобен избор. В обществата, където на отделния човек му е по-лесно да намери нови приятели или да смени кръга си от познати, преобладава „рационалният“ подход в решаването на конкретния етичен проблем. Това се свързва с идеята, че съзнателното жертване на един член на общността за да се спасят други, ще бъде обвързано с последващият конфликт на такъв „съдник“ и обществото. И, следователно, вероятната необходимост да се формират нови социални връзки, като замяна на изгубените.
В случаите, когато човекът, вземащ решение, е по-силно привързан към своята социална група, по-изгодно му е да бездейства, дори това да коства повече жертви, отколкото да се впусне в конфликт и да се окаже в своеобразна социална изолация.
Следва да се подчертае, че все пак става въпрос за статистически анализ на отговорите на такъв мислен експеримент. С този анализ в никаква степен не се определя кой от изборите е „добър“ или „лош“.
0 коментара:
Публикуване на коментар