През 506 година „бащите“ на Католическата църква се събират в южна Франция, за да разработят десетки нови канонични правила. Едно от тях е забраната за инцестните връзки, тоест, встъпването в брак на роднини по-близки от трети братовчеди. Според авторите на ново изследване, вероятно точно това правило е оформило западната цивилизация във вида, който ни е позната днес.
Не е тайна, че през Средните векове европейските общности са се градили на кланова основа, която се базира на тясно свързани групи. В такива общества често са се случвали бракове между братовчед и братовчедка. Вследствие на такива връзки се култивира конформизма, послушанието и вътрегруповата лоялност, както и подозрителност и недоверие към непознатите, „дошли отвън“. До голяма степен това пречи на независимостта на индивидите и аналитичното мислене у членовете на такива групи. Което, обаче, не може да се каже за съвременните европейски общности.
Международен екип от учени изхожда от предположението, че обсебеността на църквата от идеята да изкорени такива ценности, на които са се градили общностите през Средновековието, е довело до промяна на мисленето и поведението на хората от „западните културни общности“.
За да изяснят, доколко това съответства на истината, изследователите сравняват психологическите черти и роднинските връзки в съвременното общество и аналогичните характеристики на предците, които са живели по времето на разцвета на римо-католическата църква. Експертите са създали мащабна база данни, в която са включени исторически записки за влиянието на църквата във всяка отделна страна от „западната култура“. Базата данни обхваща периода от I век и до 1500 година.
След това специалистите се заемат с антропологичните данни, за да могат да оценят „интензивността на роднински връзки“ на всяка от основните етнолингвистични групи в света. Крайната оценка се основава на исторически свидетелства за бракове между братовчеди и братовчедки, полигамни и други фактори.
И накрая, учените отчитат и десетки изследвания, в които се разглеждат психологически фактори. Подобна разработка им дава възможността да определят, доколко в съвременните общества са разпространени такива характеристики, като индивидуализма, креативността, инакомислието и доверието към „свои“ и „чужди“.
След съпоставянето на всички фактори, специалистите установяват следното: колкото по-дълго населението се е намирало под властта на Католическата църква, толкова по-малко са браковете между братовчеди, както и случаите на многоженство.
И напротив: индивидуализмът и готовността да се дава доверие и да се помага на непознати се проявяват повече, когато този показател намалява.
Този набор от характеристики съвпада с доминиращите психологични профили на хората, които живеят в западните, образовани, промишлено развити, богати и демократични държави. Тях специалистите наричат WEIRD (абревиатурата идва от western, educated, industrialized, rich, and democratic).
Антропологът Джозеф Хенрих от Харвардския университет, съавтор в изследването, смята, че в резултат на църковните забрани върху браковете между близки роднини, са отслабени традиционните роднински връзки в Европа и неволно са заменени с нещо по-близко до културните обичаи и норми на съвременната западна цивилизация.
Тук трябва да се подчертае, че по-рано браковете между децата на братя и сестри са широко разпространение, защото по този начин влиятелните и заможни родове са запазвали богатството „в семейството“.
Възможно е, особеностите в развитието на обществото, които изследването изважда на преден план, да са също и предпоставката, довела до разпространяването на демократичните управления. „Необходимо е да имате гражданско общество, за да се поддържа демокрацията. И това, което разглеждаме в изследването, смятам, че е предшественика на точно такова гражданско общество“, пише Джонатн Шулц, също съавтор в изследването.
Стивън Стич от Университета Ратгърс в Ню Джърси, който е не участва в екипа учени, автори на разработката, коментира, че „подобни неща не ти идват наум, когато се замислите за влиянието на Католическата църква“. Но това може да обясни, защо по-рано никой не е свързвал влиянието на църквата с формирането на западната психология.
Резултатите от изследването са публикувани в Science.
0 коментара:
Публикуване на коментар