29 май 2019 г.


Неандерталците може да са изчезнали не заради “войната“ с кроманьонците или глобални климатични промени, а заради почти незабележимо намаляване на плодовитостта на жените им. Изводът е на френски експерти по еволюционни процеси, които публикуват резултатите от своя разработка в списание PLoS One.

„Не твърдим категорично, че точно това е причината за изчезването на неандерталците, а се опитваме да разберем, как точно е протичал процесът на отмирането им. Изчисленията ни показват, че дори минимален спад във фертилността би трябвало да доведе до изчезването на древните човешки предци, като дори не е необходимо да са засегнати всички жени – достатъчно е такова нещо да се е случило само с най-младите момичета“, подчертава Анна Деджоани от университета на Марсилия в Екс-ан-Прованс, Франция.

Към момента съществуват няколко предположения за времето, по което са отмрели първите аборигенни жители на Европа; това се е случило преди 50, 45 или дори 30 000 години. Онези, които са склонни да приемат по-късния период на изчезването на неандерталците смятат, че в този процес са замесени нашите предци, които в крайна сметка печелят конкурентната битка, защото са притежавали по-съвършени оръдия на труда, по-развита култура, служили са си с по-богат речник или просто защото са били „по-всеядни“.

През последните години бяха направени цяла поредица от открития, от които следва, че неандерталците, както личи по всичко, са умеели да си служат с речта и не са отстъпвали на кроманьонците в уменията да изработват каменни сечива, копия и инструменти от кост. Това кара мнозина антрополози да се съмняват в теориите за „поражение в конкурентната среда“. Затова голяма част от учените започват да разглеждат като по-вероятна причина за измирането на неандерталците различни природни или климатични катаклизми, като например мощни вулканични изригвания, предизвикали продължителни захлаждания в Европа и Азия, или внезапното изчезване на представителите на мегафауната, вследствие на драстични промени в климата.



Деджоани и колегите ѝ са открили по-просто и обикновено обяснение за това, защо първите аборигенни жители на Европа и Азия са изчезнали от лицето на Земята. Подходът на учените е да разгледат проблема от гледна точка, която е много добре известна на жителите на всички развити страни в съвременния свят.

Математиците са обърнали внимание на много проста закономерност – числеността на неандерталците е зависела не само от „външни“ фактори, но и от това, в какво съотношение са умиращите към раждащите се индивиди. Например, в съвременните условия броят на коренните жители на повечето европейски държави намалява, заради рязкото снижаване на раждаемостта и нарастването на броя на безплодните мъже и жени, въпреки че продължителността на живота бележи безпрецедентно високи стойности.

Като вземат за основа тази идея, учените са създали компютърен модел на неандерталските популации в Европа. С помощта на модела те се опитват да изчислят онези стойности на раждаемостта и смъртността, при които популациите остават стабилни или напротив – изчезват след определен период от време.

Изчисленията се основават на няколко обикновени закономерности. От една страна, нивото на прираст на населението, по разбираеми причини, зависи основно от нивото на фертилност на жените. От друга страна, вероятността за оцеляване на един или друг неандерталец е максимална в периода на зрелите години от живота и е ниска в детските години и старческата възраст. Аналогично вероятността да се възпроизведе здраво потомство намалява с увеличаване на възрастта.



Учените са разделили неандерталците на три обособени географски групи, чиито членове са могли да мигрират между популациите в юношеска възраст, следвайки онези закономерности в поведението на древните хора, които бяха установени от палеонтолози и антрополози през последните години. Общата численост на популациите в компютърната симулация е зададена на ниво около 35 000. Причината за това са данни, получени в различни изследвания, базирани на ДНК-анализи на първите жители на Европа.

На база на тези закономерности, учените проследяват „демографското развитие“ на неандерталците, като използват данни за смъртността и раждаемостта, които са характерни за съществуващи в наши дни племена, живеещи все още в каменната епоха. Компютърните симулации показват, че при такива условия популацията остава стабилна и дори с течение на времето бавно се увеличава числеността ѝ. Благодарение на тази тенденция, оценката на вероятността популацията да изчезне в рамките на 10 000 години се оценява на под 20%.

От друга страна, снижаването на плодовитостта на жените с относително ниско ниво – около 2,7% - обрича компютърно симулираните древни хора на достатъчно бързо и на практика неминуемо отмиране в рамките на същите 10 000 години. При снижаване на фертилността с 5% и 8%, намалява популациите до нулеви нива в рамките на шест и четири хиляди години, съответно.

Още по-значително на демографията влияе вероятността от смърт на новородените в първите месеци от живота им. Дори и повишаване с 0,1% на този показател води до нестабилност в популацията, чиято численост бързо започва да намалява.

Как биха могли да възникнат условия за подобни отмествания в раждаемостта и смъртността? Например, те биха могли да са предизвикани от недостатъчна храна. Недостигът на храни оказва негативно влияние на това, дали млада жена ще може да стане още веднъж майка, след като роди първото си дете. Нещо подобно, съдейки по останките от животни, чиито кости са открити в неандерталски пещери във Франция, е възможно да се е случило с последните аборигенни жители на Европа.



Учените подчертават, че всичко това не изключва вероятността отмирането на неандерталците да се дължи на конфликти с кроманьонците, пренесени от тях заболявания, климатични промени или вулканични изригвания, способни да предизвикат аналогични демографски промени по индиректен път.

Въпреки това, компютърния модел показва, че за изчезването на Homo neanderthalensis не е наложително да се търсят обяснения в необичайни природни катаклизми и други по-малко вероятни катастрофални събития. Деджоани и колегите ѝ се надяват, че нови находки в бъдеще ще помогнат да се разбере, какво точно се е случило с първите коренни жители на Европа и каква роля в това са изиграли ранните представители на съвременния човек – кроманьонците


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...