28 април 2019 г.

Името на адмирал И Сун Шин е малко познато в западната част на света. Но в Азия той е добре известен, а в Корея е почитан като национален герой. И затова си има логична причина – адмиралът не е победен в нито една от 23-те морски битки, които води.

И Сун Шин се ражда на 28 април 1545 година в Сеул (тогава – Ханянг), който още по онова време е столица на кралство Чосон, т.е. – Корея. Роден е в семейството на Ли Чон и съпругата му Пек, което живее на улица Кончондон в столичния град. И Сун Син е третото дете в семейството. Дядото на бъдещия адмирал, Ли Пен-нок, е един от придворните конфуцианци – реформатори. През 1519 година той е сред хората, обвинени и репресирани по фалшив донос за действия, представляващи държавна измяна. По традиция властите смятат потомците на репресирания чиновник за хора, на които не следва да се има доверие, затова им е забранено да заемат държавни длъжности. Това е причината, поради която семейство Ли живеят бедно и родителите на бъдещия изтъкнат военен са принудени да печелят прехраната си, залавяйки се за различни ниско платени и непрестижни работи, които могат да открият.

Сред приятелите на И Сун Шин от детските години е Ю Сон-рен – в бъдеще той става високопоставен чиновник и помага на приятеля си от детството да получи назначение като адмирал на флота. В началното училище И Сун Шин не е сред прилежните ученици. Вместо да заляга над учението, прекарва голяма част от времето си по улиците, където постоянно играе „на война“.

Родителите му обаче са принудени да напуснат столицата – обстановката там не е благосклонна към тях. Преместват се в Асан – родното село на майката на адмирала. Там местните деца приемат И Сун Шин без предразсъдъци и скоро той става неформален лидер: често го избират да води игрите им, а той ги учи на това, което му е най-любимо – стрелбата с лък. В училището в селото И Сун Шин коренно се променя. Става старателен ученик и овладява конфуцианските науки. Съвършено научава китайски език и не само може да говори и пише на него, но дори съчинява стихове в традиционния им стил.



Когато навършва 19 години, бъдещият адмирал се жени за дъщерята на чиновник, на име Чин – бивш военен, който след оттегляне от служба е назначен за управител на окръг Посон. Тъстът забелязва в зет си реалните му заложби по отношение на военното дело, затова започва да го обучава на основите на бойните изкуства. Поради това, че е с „неблагонадежден“ произход, И Сун Шин не може да разчита на кариера в гражданската администрация. Затова избира пътя на военния, макар в Корея те традиционно да са смятани за държавни служители от „второ качество“. След като в кралството се сменя властта, И Сун Шин постъпва във Военната академия в Ханянг. Наред с усъвършенстване на уменията в стрелба с лък, фехтовка и езда, обучаващите изучават стратегия и тактика на водене на военни действия.


През 1576 година И Сун Шин се представя блестящо на държавните изпити по военно дело. Следващите петнадесет години служи в провинцията и заема низши командни постове, докато през 1591 година получава назначение като командващ морските сили на Лявото крайбрежие на провинция Чжела. Под негово ръководство се извършват изследвания на крайбрежните акватории и течения, като е въведен ред в много от дейностите, които до този момент са провеждани небрежно.

Една от големите заслуги на И Сун Шин е, че успява да вдъхне нов живот на „кораби-костенурки“ – т.нар. кобуксон.  Първите сведения за това „чудо“ на моретата се срещат в „Летопис на династията Чосон“ и се отнасят към периода 1413 – 1415 година. По онова време този тип кораби, които отгоре са покрити с шестоъгълни железни листи, не разполагат с оръжие, а се използват като своеобразни плаващи тарани срещу джурдженски и японски пирати. И Сун Шин проектира конуксоните така, че да могат да носят и оръдия. На практика, 350 години преди в западния свят да се появят броненосците, корейският флот се сдобива с истински бронирани кораби. При дължина между 30 и 37 метра, тези плавателни съдове разполагат с между 24 и 36 оръдия от пет различни типа. Най-мощните от оръдията могат да водят огън на дистанция 600 метра. Кобуксоните се придвижват или с помощта на платна, закрепени към две мачти, или с весла, ако се налага. В екипажа на един кораб има 50-60 воина и 70 гребци.



Съвсем скоро за флота и адмирала настават времена на сурови изпитания. Японският военачалник Тойотоми Хидейоши става диктатор в Страната на изгряващото слънце и мечтае да създаде огромна империя, в която да покори Корея, Китай и Филипините. Разполага с армия, наброяваща половин милион души, голямата част от които са професионални воини, при това до съвършенство овладели стрелбата с огнестрелни оръжия. 200 000 от тези воини са изпратени от Хидейоши да превземат Корея.


Японците дебаркират в Пусан на 13 април 1592 година. С това е положено началото на Имджинската война, която продължава шест години и едва на седмата е подписан договор, с който се слага краят ѝ. На 15 май японските войски превземат Ханянг, а месец по-късно влизат и в Пхенян. На суша корейската армия постоянно търпи поражения и е принудена да отстъпва. За два месеца японците завладяват три четвърти от територията на Корея и очакват скорошната ѝ пълна капитулация. Но по море И Сун Шин сътворява истински чудеса.

На 7 май в Южното море, както го наричат корейците, неговата флота води битка, в която потапя 26 японски кораба. На следващия ден се провежда сражение при остров Хансандо. И Сун Шин открива в залива Кеннян 63 вражески съда. Адмиралът праща няколко от своите кораби и когато японските сили се приготвят за бой, корейските съдове имитират бягство. С тази маневра привличат врага и го насочват към остров Хансандо, където в засада са заели позиции основните корейски сили. Атаката е мълниеносна и 59 от японските кораби отиват на дъното.

След още девет дни корейският флот отново влиза в битка с японския и резултатът отново е победа с потопени 31 големи, 15 средни и 6 малки вражески кораба. Минават няколко седмици и при Танцхо се завързва битка, която продължава няколко дни. Силите на адмирал И Сун Шин отново триумфират, а агресорите от Страната на изгряващото слънце губят още 72 кораба. В тези сражения корейците за пръв път използват кобуксоните като основна ударна силна. Следва още една победа на адмирала – при остров Хансан.



На 1 септември И Сун Шин със 160 кораба се появява край Пусан. Срещу него японците разполагат с 470 големи и малки кораби. Корейският адмирал предприема атака. В доклада си е записал: „Нашите хора, пренебрегвайки вражеския огън, в жестока битка, продължила цял ден, разрушиха над сто неприятелски съда, и като всяваха страх в сърцата на врага, го принудиха да се скрие“. И отново предимството на корейците идва от „корабите-костенурки“.
След това сражение японските войски са отрязани от снабдителните си линии и се оказват в сложна ситуация. Въодушевени от морските победи, корейците на сушата започват масово да създават „партизански отряди“. И Сун Шин подпомага такива формирования, като им доставя оръжие и припаси, а освен това координира действията на отрядите и флотата си.

През януари 1593 година японците търпят поражение в битка при Пхенян, през март – в Хяндо. Принудени са да отстъпват на юг. По това време И Сун Шин е базирал флотата си край остров Хансан и от там държи японските кораби далеч от възможността, да помогнат на войските, намиращи се на полуострова. Адмиралът е повишен и под негово командване са поставени всички кораби по крайбрежието на провинциите Кенсан, Чжела и Чунчен.

Популярността на И Сун Шин сред народа, обаче, започва да притеснява близкото обкръжение на краля. През месец февруари 1597 година адмиралът е освободен от заеманата длъжност и хвърлен в затвор, след като е оклеветен от висши придворни. На негово място за командващ флота е назначен адмирал Вон Гюн. Съвсем скоро новият командир пропилява всичко, което предшественикът му е натрупал в продължение на няколко години. Още през месец март в битката при Чилчонрянг японците атакуват неподготвените за бойни действия корейски кораби и печелят съкрушителна победа. Цялата корейска флота е разбита, Ван Гюн загива в сражението, а заедно с него умира и талантливият привърженик на И Сун Шин адмирал И Оки. Владетелят на Чосон няма друг изход, освен да освободи от затвора И Сун Шин и да го назначи отново за командващ на флота, тоест, на онова, което е оцеляло от него след разгрома при Чилчонрянг.

Японските войски развиват успеха си и по суша и отново напредват към Сеул.



Адмирал И Сун Шин успява да събере останките от флота на южните провинции – едва 13 бойни кораба от типа „пханоксон“ (плоскодънен, двупалубен военен кораб с високи бордове; основен за династията боен кораб, една от разновидностите на който е т.нар. „кораб-костенурка“). С тази „армада“ той съумява да сътвори „чудото при Мьонгнянг“, като разбива огромен японски флот, наброяващ поне 350 съда (вероятно 120 бойни кораба, а останалото – помощни и транспортни). Битката при Мьонгнянг се провежда на 26 октомври и основна заслуга за корейската победа има доброто познаване на теченията в протока Мьонгнянг. Адмирал И Сун Шин е запознат, че на това място има коварно течение и се образуват много водовъртежи. С лъжлива маневра корейците примамват японските кораби в теснината на протока, където течението на практика ги прави неуправляеми. Атаката на корейците е още по-изненадваща и в резултат на нападението 51 японски кораба поемат към дъното. Адмиралът не губи нито един от безценните си 13 кораба.


След „чудото при Мьонгнянг“, И Сун Шин създава база на един от островите и започва да възстановява флота си. Строят се нови кораби, обучават се моряци и воини. Към този момент по суша пристига и помощ от китайски войски, които помагат да бъдат изтласкани агресорите от Страната на самураите. Десетки хиляди японски войници се оказват блокирани в югозападната част на Корейския полуостров. Към месец ноември 1598 година японците успяват да съберат около 500 кораба, които се насочват към залива Норянджин. На 19 ноември адмирал И Сун Шин се насочва към същото място, като цели да отреже пътя за отстъпление на противника. Флотът, който командва, е корейско-китайски. Заедно с китайския адмирал Чън Лин, И Сун Шин предприема масирана атака. Битката продължава до залез слънце, а японците губят около 200 кораба и над 10 000 души.



Сражението обаче се оказва последно за адмирал И Сун Шин. В самия край на битката, докато води действията от палубата на флагманския си кораб, адмиралът е покосен от заблуден куршум. Подобно на прочутия в западната култура адмирал Хорейшо Нелсън, два века по-рано корейският му прототип, докато изживява последните си минути, нарежда смъртта му да бъде скрита, за да не деморализира войните му.


Кралският двор оценява високо заслугите на И Сун Шин. Посмъртно му е присъдено името Чхунмугон (верен пълководец). Освен това е вписан в списъка Сонму Илдин Консин (привилегирован офицер от първи клас) и са му присвоени титлите Токпун Пувонгун (Великия Принц Токпун), Юмьон Сугун Тодок (адмирал на флота на китайската династия Мин).
Посмъртно получава званието Йонгийджон (първи министър).


И Сун Шин е един от малцината военачалници в световната история, които не са загубили нито битка. За корейците е национален герой, но го почитат и в Китай, а дори и японците му отдават дължимото уважение, впечатлени от доблестта и военният талант на адмирала, командвал флотата на някогашния си враг.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...