28 април 2019 г.

Императрица Анна Ивановна на 28 април 1732 година издава заповед, която гласи: „Нареждаме на капитан-командор Беринг да насочи корабите си към Камчатка“. Полагайки подписа си под документа, императрицата едва ли е допускала, че предопределя съдбата на Русия за векове напред. Съвременните граници на Русия съчетават в себе си концепциите за „енергийна свръхдържава и евразийско сътрудничество“. До голяма степен това става възможно, заради Великата Северна експедиция, осъществена в началото на XVIII век под общото командване на Витус Беринг.

Първоначалната цел на експедицията е формулирана така: „Да бъдат положени старания, за да се разучат земите от Андърск (Андъря) и нататък и живеещите там да бъдат въведени в поданство“. Смята се, че под определението „и нататък“ се има предвид Аляска. Но предположенията включват следното: „Между известните камчатски и американски брегове, от упоменатия Чукацки нос (Чукотка) до хишпанските (испанските) владения на провинция Мексико“.

В канцеларията на императрицата е предаден доклад, озаглавен „Проект за завоюване на големи и богати земи, предлаган с надежда за секретност“. В главата „Известия“ на доклада е записано: „Земите в Магелания, Урагвои, Парана, средните Бразилии, Амазония са плодородни, въздухът е здравословен, има захар, също кока, индиго, кожа, вълна, мед, желязо, олово, селитра, богати мини златни и сребърни, златен пясък в земите“. С други думи, на императрицата се предлага да се завоюват южноамерикански колонии. За целта се отделят 12 000 войници, 60 транспортни, 30 речни и 10 военни кораба. Общата сума – 400 000 гулдена. В раздела „Приходи“ се прогнозират до 40 милиона гулдена годишно. Предлага се още, „там да бъдат държани два или три патриарха и вицероя (наместници), за да се постигне духовна полза и смирение на онези народи“.



Съвсем накратко, това означава да бъде направена огромна крачка от Сибир, едва ли не до Бразилия. Замисълът на руска експедиция в Тихия океан е глобален по мащабите си и предизвиква доста шум в цивилизования свят.


Още първата експедиция на Беринг става обект на истинска шпионска игра. За това, че Беринг е открил пролива между Азия и Америка и с това доказва възможността за морски път от Сибир на юг, научават много бързо. Английският посланик в Петернург лорд Джон Гиндфорд пише в Лондон до секретаря на държавните дела лорд Честърфилд: „Имах щастието да се сдобия с копие на дневника и картите на прочутия капитан Витус Беринг. Надявам се, че ще успея да ги изпратя на Ваше сиятелство със следващия куриер. Но това следва да се пази в тайна, защото ако руснаците научат, мнозина може да бъдат изпратени да завършат живота си в онези краища“.

И с плановете за Втора експедиция до Камчатка се случва същото – изтичане на информация. Една година преди да бъде подписан указа, с който Беринг е назначен за неин ръководител, испанския представител в двора в Петербург праща на английския резидент бележка: „За намеренията на руското правителство да организира поселения в онази част от Америка, която по мнението на мадридския двор принадлежи на испанския католически крал“. В нещата се намесва самия крал на Англия Джордж II. На руския вице-канцлер Андрей Остерман „се прави неофициална бележка в дружествен и любезен тон, за да не се допускат опасности“. Русия си прави изводите много бързо. Плановете за експедиция на Беринг експедитивно са преразгледани и е решено да се ограничат до изследване само на Сибир, Камчатка и Аляска.

Историците нерядко подчертават, че управлението на императрица Анна Ивановна е мрачен период в руската история, белязан от тотална корупция и всевъзможни методи за кражби от хазната. Но реално този „мрачен период“ успява да организира небивала в историята комплексна експедиция. 7 отряда – 6 морски и 1 академичен, сухопътен. Резултатът: пълно и подробно картографиране на цялото северно и източно крайбрежие на Евразия – от Архангелск до Япония. Първоначално разработване на бъдещия Северен морски път. Събиране на сведения за народите, историята, полезните изкопаеми и „прочие богатства на онези земи“.



Общата стойност на целия проект се оценява на 360 000 рубли – огромна за онези времена сума. Но цената се оказва неизмеримо по-голяма – човешки животи. Самият ръководител на експедицията Витус Беринг загива от изтощение и скорбут. По време на буря отломки строшават крака на водачът на Ленско-Енисейския отряд Василий Прончищев и той почива от раните си. На гроба на Прончищев умира и съпругата му – Татяна, която е първата в света жена-полярен изследовател. Болестите и студа вземат живота на „безброй от редовите участници“ в експедицията. И все пак, изследователите постигат успех. За 10 години общите цели и задачи са изпълнени. Руският приоритет е потвърден от водещите в света държави. През 1778 година известният капитан Джеймс Кук в своето последно пътуване, половин година преди да бъде убит от диваците, се оказва в района на Аляска и преминава през пролива, разделящ Америка и Евразия. И точно той успява да прослави името на своя колега: „Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква“. Така и Аляска става руска територия в очите на световната общност.


На пръв поглед Русия в цялата игра около експедицията на Беринг би следвало да бъде призната за губещата страна. И наистина, отказът от навлизане на перспективното южно направление с богатите залежи на сребро и злато, отстъпването на тази сфера на влияние на Испания, Англия и Холандия – е пълен провал. Вместо богатите Индия и Бразилия, за руснаците остава ледената Арктика и студеният Сибир, които на първо време действително изглеждат не най-благоприятния вариант. Какво може да се добива от тези територии? Кожи? Риба? Да се ползва като място за заточение?

Но в дългосрочната стратегическа линия се появяват интересни моменти. Американските златни и сребърни рудници с времето се изтощават. Английските и испанските колонии се сдобиват с независимост и не без успехи воюват с метрополиите и прогонват нежеланите вече „окупатори“. А седемте отряда от Великата Северна експедиция със своите смешни кораби, две трети от които са строшени сред ледовете и потъват, подаряват на Русия Сибир – уникална с ресурсите си съкровищница, на практика неизчерпаема. Нещо като малко чудо на света. Всъщност, експедицията не просто подарява Сибир на Русия, а го прави неделима част от нея, вероятно – завинаги.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...