В края на XVI век Корейският полуостров се превръща в бойна арена. Японският военачалник Тойотоми Хидейоши се озовава на върха на държавата, която след столетия на безкрайни локални междуособици сред местните даймьо е на път да бъде обединена. Всъщност, след постигнатото от Ода Нобунага, Хидейоши получава в ръцете си властта над една огромна по численост армия от самураи, които просто няма с кого да водят битки. Затова амбициозният генерал предприема военна авантюра – поставя си за цел да завладее могъщата китайска империя, която по това време се управлява от династията Мин. За да осъществи амбициозната си кампания, Хидейоши се нуждае от плацдарм, откъдето да предприеме нахлуване в териториите на Китай. Нужно му е свободно преминаване и осигуряване на бази за снабдяване на войските на Корейския полуостров. Затова започва преговори с владетелите на кралство Чосон, но в крайна сметка получава отказа им.
През пролетта на 1592 година първият военен корпус на японците – около 18 000 воини – поема с 350 кораба към Корейския полуостров. На 25 май самураите превземат крепостта на крайбрежния град Пусан. С това започва Имджинската война (или Японско-корейската война), която в крайна сметка продължава цели 6 години. Но и двата масирани опита на японците да овладеят полуострова и да го използват като база за нахлуване в Китай, приключват неуспешно.
Имджинската война включва няколко важни епизода. В началната ѝ фаза японските сили почти не срещат съпротива и само 20 дни след дебаркирането на полуострова, превземат столицата на кралство Чосон, Ханянг – днешен Сеул. В организирането на съпротивата срещу нахлуването на японците голяма роля изиграват блестящите победи на корейския флот през лятото и есента на 1592 година. Забележителният адмирал И Сун Шин обединява морските сили от цялото южно крайбрежие и нанася поредица от съкрушителни поражения на числено превъзхождащия го японски флот. В края на годината от Китай пристигат и първите войски, които династията Мин праща за съвместни действия срещу японците.
Благодарение на извоюваните от адмирал И Сун Шин победи, японската армия се оказва отрязана от възможността да получи подкрепления. Това принуждава Тойотоми Хидейоши да приеме предложението за водене на мирни преговори, които започват в средата на 1593 година. Японският военачалник обаче само печели време, за да подготви ново нахлуване. Преговорният процес продължава чак до 1596 година. В преговорите обаче участват само китайската и японската страна; корейците изобщо не са допуснати до тях. Воденето на битки на чужда територия не носи ползи нито на китайците, нито на японците, затова командващите на двете страни решават да надхитрят владетелите си. Китайският император получава известие, че неговите войски са постигнали пълна победа и врагът е капитулирал. Тойотоми Хидейоши пък е информиран, че китайската армия е сложила оръжие и се е признала за победена.
Така се стига до там, че през октомври 1596 година китайски посланици носят на Хидейоши императорска грамота. В началото японският военачалник приема с почести пратениците, но като му зачитат текста на императорския указ, осъзнава какво точно се е случило. Изпада в неистов гняв и собственоръчно екзекутира генералите и придворните, осъществили заговора. Китайските посланици са наплашени и са оставени да избягат, а разяреният Хидейоши издава заповед за ново нахлуване в Чосон, за да отмъсти на китайците.
В периода на примирието сред корейския елит интригите отново избуяват. Опасявайки се от нарастващото влияние и популярността на адмирал И Сун Шин, който се е превърнал в народен герой след удържаните по-рано победи, придворните интриганти го оклеветяват. Обвинен е, че не е изпълнил издадените му заповеди, разжалван е до обикновен матрос и е хвърлен в затвор. Но и там адмиралът не си губи времето, а съставя нови тактически планове за водене на войната срещу японците. Когато научават, че адмиралът е затворен, японските кораби отново поемат към Корейския полуостров.
За нов командващ на флота е назначен адмирал Вон Гюн, който е един от членовете на взелата връх в дворцовите интриги интригите клика. За краткото време, през което Вон Гюн води флотата, боеспособността ѝ катастрофално отслабва. В битката при Чилчонрянг японците атакуват неподготвените за бойни действия корейски кораби и печелят съкрушителна победа. Цялата корейска флота е разбита, Ван Гюн загива в сражението, а заедно с него умира и талантливият привърженик на И Сун Шин адмирал И Оки. Владетелят на Чосон няма друг изход, освен да освободи от затвора И Сун Шин и да го назначи отново за командващ на флота, тоест, на онова, което е оцеляло от него след разгрома при Чилчонрянг.
Адмирал И Сун Шин успява да събере останките от флота на южните провинции – едва 13 бойни кораба от типа „пханоксон“ (плоскодънни, двупалобен военен кораб с високи бордове; основен за династията боен кораб, една от разновидностите на който е т.нар. „кораб-костенурка“). С тази „армада“ той съумява да сътвори „чудото при Мьонгнянг“, като разбива огромен японски флот.
Битката в протока Мьонгнянг се провежда на 26 декември 1597 година. Тринадесетте кораба на И Сун Шин пресрещат японска флотилия, за която в летописите е записано, че наброява между 120 и 330 кораба. Историците са на мнение, че по-малкото число съответства на броя на бойните кораби, като останалото са просто баржи, превозващи войска и продоволствия. Всички исторически източници обаче са единодушни, че японският флот драстично надвишава по численост корейския.
В подготовката си преди битката, адмирал И Сун Шин избира за място, където да даде решително сражение, протокът Мьонгнянг. Целта му е да подмами врага си в тесния проток, за който му е добре известно, че е с бързи течения. Освен това, течението първо е в едната посока, а после се обръща и това се случва на интервал от три часа. Адмиралът решава да използва силата на теченията в своя полза, както и фактът, че тесният проток не би позволил корабите му да бъдат обходени по фланговете. Вместо това, бързото течение няма да позволи на японските кораби да маневрират и ще могат да атакуват само на малки групи и не много отблизо. Когато течението смени посоката си, И Сун Шин се надява, че ще го използва в своя изгода, за да усили контраатаката, която замисля.
В ранното утро на 26 октомври 1597 година корейските разузнавачи забелязват японската армада. 13-те кораба на И Сун Шин се отправя към северната страна на протока, където хвърлят котва, изчаквайки приближаването на вражеската флота. Адмирал И насочва флагманския си кораб срещу предните кораби на японската флота, която се командва от Курушима Мичифуза. Известно време корейският флагман сам води битката. Екипажите на останалите кораби, оцелели след погрома при Чилчонрянг, все още са стъписани и уплашени от огромния брой на неприятелския флот.
В записките си адмирал И е записал: „Флагманът ми сам застана срещу врага. Само моят кораб стреляше с оръдията си и изстрелваше стрели. Никой от останалите кораби не се присъедини, затова започнах да се съмнявам в успеха на тактиката си. Командирите на всички други кораби търсеха начин да избягат, тъй като виждаха срещу каква огромна сила сме изправени… известно време флагманът ми изглеждаше като самотна крепост насред морските вълни“.
Когато виждат как флагманският им кораб устоява на японския авангард, корейските моряци възвръщат бойния си дух и се впускат да помагат на водача си. Първи в битката влиза корабът, командван от магистрата Ан Уи, последван и от останалите съдове в центъра на корейската формация.
Скоро след това течението в протока променя посоката си и лишените от възможността да маневрират японски съдове биват изтласкани назад, където се блъскат с идващите зад тях. Адмирал И използва създалата се сред врага суматоха и нарежда атака, в която притискат 30 японски кораба. Плътно сбитите японски кораби, притиснати в тесния проток, стават идеална мишена за оръдията на корейските. Силното течение не позволява на японските моряци, напуснали потопените или повредени съдове да доплуват до брега и мнозина се давят във водите на протока. В края на битката около 30 японски бойни кораба са потопени. В корейските летописи се посочва и голям брой други повредени съдове, но степента на нанесените им щети не е ясна.
Прекият резултат от битката при Мьонгнянг е шокът, който поражението нанася на японското командване. Самураите отново се оказват лишени от възможността да получат подкрепления и провизии, което довежда до брожения. Победата дава възможност на силите на Чосон и Мин да се прегрупират. Но дори и след поредната славна битка флотата на адмирал И далеч отстъпва на японската по численост. Някои корейски кораби, оцелели след Чилчонрянг и до този момент криещи се, след като научават за „чудото при Мьонгнянг“ се присъединяват към адмирала. Целият флот се изтегля към Жълтата река, където да се прегрупира и да разполага с по-големи възможности за маневриране и отбранителни действия.
Към флота на адмирал И Сун Шин се присъединяват и китайски бойни съдове, с което към началото на 1598 година силите са достатъчни, за да се противопоставят на японските нашественици. Все пак, след оттеглянето на корейските кораби към Жълтата река, японските сили дебаркират на западното крайбрежие на Корейския полуостров, но не успяват да се придвижат на север. На 18 септември 1598 година Тойотоми Хидейоши умира. За изморените японски самураи воденето на война на чужда територия съвсем губи смисъл, затова започват да се изтеглят.
Вече след смъртта на Хидейоши, адмирал И Сун Шин обединява флота си с този на китайския адмирал Чън Лин и съвместно разгромяват японския флот в залива Норянджин. Това се случва през ноември 1598 година, а поражението окончателно слага край на японските надежди за благоприятен изход от войната. В края на битката при Норянджин адмирал И Сун Шин е смъртоносно ранен от заблуден куршум. Подобно на прочутия в западната култура адмирал Хорейшо Нелсън, два века по-рано корейският му прототип, докато изживява последните си минути, нарежда смъртта му да бъде скрита, за да не се деморализират бойците му.
И Сун Шин е един от малцината военачалници в световната история, които не губят нито една битка. За корейците е национален герой, но го почитат и в Китай, а дори и японците му отдават дължимо, впечатлени от доблестта и военният талант на адмирала на някогашния си враг.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар