26 октомври 2017 г.

На 26 октомври през 1185 г. избухва въстанието на Асен и Петър. Бунтът поставя началото на възраждането на България като суверенна държава.

Братята Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) отрастват сред мизийската аристокрация и проявяват загриженост за състоянието в българското землище, като внимателно следят битките в Тракия и настроенията в Мизия. Двамата се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II отказва да им предостави исканото. Те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение.

Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят въстание.
Любопитен елемент в цялата обстановка внася фактът, че по това време сред православното население във Византия се разрастват страховете, подбудени от религиозното вярване, че св. Димитър (закрилникът на ромеите) е вдигнал благоволението си от Византия. Страховете са породени от това, че по същото време Солун е атакуван от норманите и се носи слух, че светецът се е отказал от покровителството си над града и е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се сочи изчезването на икона на светеца от Солун, след което по неведом начин се появява в Търновград.

В края на октомври 1185 година, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, посветена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунт против византийската власт. Теодор се провъзгласява за цар, тъй като е по-големият от двамата братя. В чест на цар Петър I приема името името Петър. С бързи темпове въстанието обхваща цяла Северна България. Единствено Варна остава извън бунтовническата вълна. Властта във Византия действа неадекватно. По това време в двора в Константинопол се водят ожесточени междуособни интриги между Исак II Ангел и претендента за трона - Исак Комнин.

През есента на 1186 г. българо-куманската армия се прехвърля през Стара планина и се разделя на два отряда - единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. Военните действия са с променлив успех. Исак II е принуден да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в Средец Исак II убеждава Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски, вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в Грац.

През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и това го принуждава да се реши да води мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър - Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен.

Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи. На картата на Европа отново се появява суверенната държава, гордо носеща името България.

0 коментара:

Публикуване на коментар