31 януари 2022 г.

Основите, които този човек поставя, осигуряват на Япония първият продължителен период на мир след близо 900 години постоянни войни между локалните феодални владетели. Името му е Токугава Иеясу и всички исторически книги и енциклопедии го определят като “пълководец и държавник, основател на династията на шогуните Токугава, управлявала Япония от 1603 до 1868 година". 

Според японския календар на 26-ия ден от 11-тата година от периода Тенбун, което приравнено към Григорианския календар съответства на 31 януари 1543 година, в рода Мацудайра се ражда дете, което кръщават Мацудайра Такечийо (това е японско име, първо се изписва фамилията – бел.ред.). Баща му е Мацудайра Хиродата – феодал на провинция Микауа. Родът Мацудайра по една от линиите си води произхода си от дома Минамото. Според една от легендите, семейството има връзка и с принц Генджи.

Възстановка на бронята на Токугава Иеясу,
използвана в битката при Секигахара
Когато навършва пълнолетие, съгласно японската традиция, Такейчийо променя името си и започва да се нарича Мацудайра Мотонобу. По-късно по различни поводи и събития ще промени името си още няколко пъти. Сюзеренът му го нарича Мацудайра Мотоясу. За да ознаменува отпадането на васалната зависимост от клана Имагава ще приеме името Мацудайра Иеясу, за да се стигне до 1576 година, когато приема името, прочуло се не само в Япония, но и в цял свят - Токугава Иеясу.

Иеясу утвърждава лидерството си и разширява владенията си със същите средства, както и всички други даймио* - със силата на оръжието и сключването на временни съюзи с правилните хора. В действията си обаче проявява по-голямо внимание, далновидност и избягва резките ходове. Токугава Иеясу е един от двамата генерали на най-важния и силен даймио - Ода Нобунага, човекът, започнал обединението на феодална Япония. След смъртта му през 1582 година обаче, не Иеясу, а другият от генералите - Тойотоми Хидейоши, наследява върховното командване на войските и владенията на Ода Нобунага.

Между 1572 и 1582 година Иеясу значително увеличава владенията си и числеността на войските си. Достига до положение, което кара всички да се съобразяват с него. Това най-вече важи за другият силен човек на деня – диктаторът Тойотоми Хидейоши. За Иеясу Хидейоши казва: “Ето човек, който не може да заловиш нито с мрежа, нито да овържеш с въже. Той е ловък, находчив и има ясен ум. Друг такъв няма да откриете в цялата страна, колкото и да търсите”. 



Напрежението в отношенията между Иеясу и Хидейоши външно не си личи по нищо. Хидейоши е зает с воденето на военна кампания на островите Сикоку и Кюшу, а в същото време Иеясу се занимава с административни и стопански дела в принадлежащите му пет провинции. През 1590 година се налага двамата да обединят силите си, за да се справят с могъщия даймио Ходжо Уджимаса, който владее района Канто и проявява агресивност и дързост спрямо Хидейоши. След победата над Ходжо, Иеясу по волята на Хидейоши е принуден заедно с васалите си да се премести на ново място, в района Канто. От една страна с този ход Хидейоши иска да отслаби влиянието на Иеясу, от друга се надява, че Иеясу, който изиграва по-важната роля в победата над Ходжо, ще е достатъчно способен, за да съхрани мира в района, където след пет поколения управление рода Ходжо е пуснал дълбоки корени.

Замъкът в Едо (Токио)
Иеясу решава, че Едо (днес - Токио) ще бъде административна столица на владенията му. Изгражда нов замък, зад чиито високи и здрави стени Токугава Иеясу се чувства напълно защитен.

През 1592 година Хидейоши предприема нахлуване в Корея. Авантюрата му продължава шест години и в крайна сметка завършва с пълно поражение за Япония. През това време Иеясу укрепва владенията си и превръща Едо в оживен административен и търговски център. Дъщерите му са омъжени за подходящи младежи, с което Токугава укрепва роднинските си връзки с влиятелни феодали.

Иеясу никога не се примирява с факта, че след смъртта на предишният най-влиятелен човек, чийто верен васал е бил - Ода Нобунага, властта преминава в ръцете на Хидейоши. Решаващ фактор в това се оказва аристократичният произход и по-висок социален статут на Хидейоши, който обаче по твърдите убеждения на Иеясу няма моралните права да поеме властта. Така или иначе, времената са такива, че най-важна е ролята на реалната военна сила, затова Иеясу трезво преценява ситуацията и гради тактиката си в отношенията с Хидейоши, изхождайки от разпределението на военните сили, а те в този момент не са в негова полза.



Смъртта на Хидейоши открива пред Токугава Иеясу реалната възможност да осъществи честолюбивите си планове и със силата на оръжието да си разчисти пътя към върховете на властта. В битката за власт обаче се включват не само феодалите, в чиито ръце Хидейоши поверява съдбата на сина си, но и почти всички големи даймио от цялата страна.

Битката при Секигахара
През лятото на 1599 година Иеясу изпраща над 180 писма до 108 от големите даймио. 99 от тях влизат в съюз с него и по-късно му оказват реална военна помощ. Формират се две противопоставящи се групи от феодали – западна и източна. Начело на източната е Иеясу. Решаващата битка между двете фракции се провежда в провинция Мино, край село Секигахара на 21 октомври 1600 година. Токугава Иеясу буквално размазва враговете си.

През януари 1603 година официален представител на императорския двор уведомява Иеясу, че императорът възнамерява да го направи шогун**. На 12 февруари се провежда церемония, на която императорът не само го провъзгласява за шогун, но му присвоява и титлата удайдзин (придворен министър) вместо предишната длъжност найдайдзин (министър на вътрешните работи).



С това пътят към върха на властта за Токугава Иеясу завършва. За разлика от предишните шогуни, Иеясу получава своята титла лично от ръцете на императора.

Герба на Токугава - трилистна хризантема
Ставайки шогун Токугава Иеясу се заема с изпълнението на следващите си замисли. За да отдалечи още повече императора от реалната политическа власт, Иеясу пренася седалището на правителството. Дотогава то се намира в района на имперската столица  Киото в района Муромати, откъдето получава името си периода на управление на втория шогунат.
Иеясу премества правителството (бакуфу, дословно — “полеви щаб”) в района Канто, в своята резиденция в Едо. 

След победата при Секигахара Иеясу става най-богатият земевладелец в държавата, защото всички конфискувани земи преминават под прякото му разпореждане. Шогунът има правото да отнема, да намалява или да увеличава размера на владенията на отделните даймио. Преселвайки ги на нови места, лишава феодалните владетели от старите корени, а не рядко ги оставя и без васали-самураи. И тъй като земята е основното богатство по това време, източникът на приходи за феодалите, практиката на Токугава дава желаният резултат – да държи васалите си в подчинение и строг контрол.

Под прякото си управление Иеясу взема главните градове в района Кинки, конфискуваните сребърни, златни и железни мини, както и огромни горски масиви. Всички мини, които остават във владение на други даймио са обложени с данъци.
Сериозните му намерения да въведе ред в паричната система на страната го карат да отдава голямо значение на минното дело. Преди това същото се опитват да сторят и Нобунага и Хидейоши, но не постигат нужните успехи. Затова Токугава учредява Монетен двор във Фушима, който по-късно е преместен в Киото. Отваря монетни дворове в Сумпу, после в Осака и Нагасаки – големите търговски градове в Япония.

С указ от 1612 година Токугава Иеясу поставя християнското вероизповедание под забрана в Япония. Причините за това са няколко, но главната се състои в това, че шогунатът се бои от зависимостите и евентуалното подчинение от европейците, които започват активно да се месят във вътрешните борби и с това пречат на процесите на обединения на Япония.

Иеясу остава на поста шогун за кратко. През май 1605 година се отказва от титлата и се оттегля в полза на сина си Хидетада.



Самият Иеясу се оттегля в Сумпу, където живее в уединение и се отдава на изучаване на история и разговори с познавачи на древността. Оттеглянето му от поста шогун обаче е формално. Както и преди всички важни решения се вземат задължително от него. Един от най-големите проблеми, които не му дават покой е синът на Хидейоши – Хидейори, който се намира в замъка в Осака. Иеясу вижда в растящият Хидейори възможна причина за избухването на нова междуособна война, тъй като много даймио продължават да оказват подкрепа на сина на Хидейоши. Затова през 1615 година Иеясу превзема замъка в Осака и нарежда Хидейори да бъде екзекутиран. Замъкът е  разрушен и останките му опожарени. Паметта за рода на Тойотоми Хидейоши е унищожена за дълго време напред. 

През последните години от живота си Иеясу издава цяла поредица от укази, с които се регламентира живота на императорското семейство, двора, духовенството. Всичко това укрепва властта на шогуните от рода Токугава, които остават начело на Япония над два века и половина – до 1868 година. 
Гробницата на Токугава Иеясу
Токугава Иеясу почива на 1 юни 1616 година. Обожествен е с посмъртното име Дайгонген Тосьо. 

---------
* даймио (или даймьо) - едри земевладелци, държащи в подчинение други по-дребни васали от благороднически произход. Пряко подчинени на шогуна.

** шогун - военно звание и едновременно владетелска титла в Средновековна Япония. Условно се приравнява на званието генералисимус. Първоначално е служила на императорския двор като награда за отличили се военни пълководци, но постепенно се трансформира в званието на ръководителите на военни правителства в Япония. Назначаването за шогун дава пълни управленски и военни права на избрания даймио. Задачата му е да управлява държавата от името на императора.



-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...