Галактиките – малки или огромни, потвърждаващи или правещи на пух и прах теоретичните ни модели… Всяка подобна находка е ценна за учените и почти винаги се превръща в обект на разгорещени спорове. Следващите десет примера са за някои от най-странните галактики и явления, свързани с тях, с които се е сблъскала науката през последните години.
1. Галактиката Триъгълник II — галактика-джудже, която се намира недалеч (по космическите мащаби) от Млечния път и се състои само от около хиляда звезди (за сравнение, в нашата галактика звездите са около 100 милиарда). Изумителното при нея е скоростта, с която се движат звездите в нея. Едното обяснение за невероятните скорости на звездите ѝ е, че в Триъгълник II е концентрирано огромно количество тъмна материя. Другата възможност е, да се касае за следствие от гравитационното въздействие на съседните галактики.
2. Загадъчният галактичен пръстен – обект, който наскоро беше открит от унгарски и американски астрономи. Обект, който просто не бива да съществува. Невероятно огромен е – ширината му достига пет милиарда светлинни години (за сравнение, Млечният път е с диаметър около 60 000 светлинни години). За да си представим нагледно колко е огромен, ако беше достатъчно ярък, в нощното небе щеше да изглежда 70 пъти по-голям от диска на Луната. Освен това той излъчва най-мощните гама-изригвания във Вселената. Не се вписва в нито една от съвременните теории и поставя учените пред неразрешима загадка. Все пак, съществува хипотезата, че отговорна за съществуването на толкова неразгадаем обект е все същата тъмна материя.
3. Съвместявайки възможностите на двата космически телескопа „Хъбъл“ и „Спитцър“, астрофизиците откриват галактиката Tayna. Тя е най-древната и слабосветеща от всички, известни ни до момента. Намира се в галактическия клъстър MACS J0416.1−2403 и е кръстена с дума от езика на индианците аймара; Tayna на този език се превежда като „първенец“. Предполага се, че се е формирала само 400 милиона години след Големия взрив и вероятно е една от най-първите галактики, появили се във Вселената. Досега астрофизиците са регистрирали 22 подобни галактики – „първенци“ в ранната Вселена.
4. Доскоро раждането на галактики се смята за чисто теоретичен проблем. Астрономи от Калифорнийския технологичен институт обаче откриват протогалактичен диск, който изсмуква водород от дълга нишка газ, водеща началото си от огромна звездна структура. Зрелището учените успяват да засекат единствено заради благоприятното разположение на два квазара, излъчената светлина от които се отразява от това „галактическо пеленаче“.
5. Големият Магеланов облак и Малкият Магеланов облак са най-близките съседи и сателитни галактики на Млечния път. При това, Големият по размер е по-голям от Малкия Магеланов облак. Оказва се, че това неслучайно е така: по-големият „брат“ е откраднал от по-малкия няколко милиона звезди. Астрономите са достигнали до този извод, изчислявайки необичайните скоростни характеристики на червени гиганти, както и по нетипичният химичен състав на тези звезди.
6. Херкулес А — галактика, забележителна по няколко причини. Вътре в нея се крие черна дупка с огромна маса, надхвърляща 2,5 милиарда пъти масата на Слънцето. Черната дупка в ядрото на Млечния път е с хиляди пъти по-малка маса. От центъра на Херкулес А излитат две мощни плазмени струи, които се проточват на повече от 1,5 милиона светлинни години всяка и от тях се излъчват радио импулси. Това превръща тази галактика в най-яркият от всички известни до момента източници на радиовълни.
7. Най-старите бели джуджета в Млечния път бяха открити наскоро. Засега са регистрирани 70 от тях. Млечният път не може да се нарече млада галактика – фактически, галактиката ни е стара почти колкото самата Вселена. А откритите бели джуджета вероятно са били първите звезди, родили се в галактиката ни. След това са се появили стотиците милиарди други светила.
8. Най-ярката от известните ни до момента галактики е открита с помощта на телескопа WISE. Да се каже, че WISE J224607.57−052635.0 свети много ярко е все едно нищо да не кажем – тя сияе с мощността на 300 трилиона слънца. Предполагаемата причина за това е черна дупка с такава маса, че просто е трудно да си представим, че нещо подобно може да съществува. Тя отдавна е прескочила прага си на поглъщане и разпръсква огромни порции енергия в обвиващия я прахов пашкул, пораждайки неимоверната по яркост светеща аура.
9. Галактиката M60-UCD1 не е от големите – в диаметър от около 300 светлинни години в нея са групирани към 140 милиона звезди. Обаче черната дупка в ядрото на тази галактика спокойно „слага в джоба си“ черната дупка на Млечния път. Масата ѝ е 21 милиона пъти масата на Слънцето, срещу 4 милиона маси за черната дупка в нашата галактика. По-рано се смяташе, че масата на черната дупка в централната част на галактиката определя пряко нейните размери, но самото съществуване на M60-UCD1 опровергава тази теория.
10. Галактиката EGS8p7, чиято възраст е 13,2 милиарда години, е толкова стара, че изобщо не би следвало да можем да я видим. По всичките ѝ характеристики следва да се е формирала още в онези времена, когато Вселената е била запълнена от току-що синтезирания и непроницаем за светлината неутрален водород. Възможно е тя да е била толкова ярка и гореща, че да е рейонизирала водородните атоми в близките около себе си околности и това да се е случило далеч преди другите галактики да постигнат същия ефект в своите си „дворчета“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар