Това е една от знаковите битки в хода на Стогодишната война. На 25 октомври 1415 година, близо до селцето Аженкур се срещат френската и английски армии.
Значително превъзхождащата по численост френска войска обаче претърпява съкрушително поражение. Основната причина англичаните да постигнат тази изненадваща победа е тактически грамотното използване на стрелците, въоръжени с прочутите английски дълги лъкове, съчетано с решителната намеса на отряди от тежко въоръжената пехота.
През 1415 година английският крал Хенри V дебаркира на френския бряг с многобройна войска близо до устието на Сена. След кратка обсада англичаните превземат крепостта в град Арфльор. Поради ожесточената съпротива на френските крепости, обаче, придвижването на англичаните напред се оказва много затруднено. В крайна сметка, около 8 октомври 1415 година войската на Хенри V (след нанесените ѝ загуби числеността ѝ е сведена до само 2000 конници и 12 000 пехотинци) започва отстъпление, като целта ѝ е да се прибере за зимуване в крепостта на Кале, която по това време е в английско владение. Пътят на англичаните обаче е преграден от армия под командването на дофина и конетабъл Шарл д‘Албре, която по различни оценки на историците наброява 50-60 хиляди войни; най-малко 10 000 от тази войска са рицари.
Трябва да се отбележи, че Хенри V, усещайки цялата опасност на ситуацията, в която се намира, предлага на противниците си да сключат мирен договор, при това при изгодни за тях условия. Французите обаче, уповавайки се на численото си превъзходство, решават да унищожат ненавистния враг. Затова, изпреварвайки англичаните по пътя им към Кале, заемат позиции между селцата Трамекур и Аженкур, които се намират на три мили от град Сен Пол.
На 24 октомври 1415 година Хенри V, пред погледа на французите, прекосява малката река Терноаз и построява войската си недалеч от Аженкур. В центъра разполага пехотата, която поради малобройността си формира само една линия с много малка дълбочина. Рицарите се разполагат по фланговете, а пред тях се разполагат стрелците – едни от най-надеждните бойци в английската войска. Те са въоръжени с характерните си дълги лъкове, а освен мечовете си разполагат и с дълги, заострени колове, които забиват пред себе си. С тази тактическа хитрост до голяма степен се възпира натиска от атаките на неприятелската конница.
В два часа след пладне на 25 октомври Хенри V, без да дочака врагът да започне битката, сам повежда пехотата си в атака. Фланговите отряди от френски рицари тръгват срещу англичаните, но заради размекнатата от дъждовете предишните дни почва и множеството храсталаци по терена, не успяват да разгърнат така линията си, че да обкръжат врага по фланговете. Отчасти тежките рицари затъват в разкаляния терен и са повалени от английските стрелци. Друга част пък са препънати и буквално стоварени върху предните линии на френската пехота, която изпада в паника. Незабавно от паниката сред противниците се възползват английските стрелци: изваждат мечовете си и се врязват в редиците на французите. Успяват да убият конетабъла и голяма част от знатните рицари, командващи големи отряди от войската.
Първата линия на френската пехота започва безпорядъчно да отстъпва и с това внася смут в задните редове. Точно в този момент англичаните, водени лично от краля си, се втурват в мощна атака. Вдъхновени от примера на Хенри V, който се бие в първите редици, англичаните се врязват сред французите. Неумелите френски командири принуждават рицарите от кавалерията си да се спешат и така да се бият край Аженкур. Освен това, воините им са разположени в много сгъстени редици. За англичаните остава само едно – да стрелят в тази маса от хора, които сами се притискат и задушават един друг. Резултатът е, че и втората френска линия отчасти е унищожена, отчасти – изтласкана върху третата линия. А тази третата, последна във френския строй линия, останала без предводители и обхваната от всеобщата паника, бързо и хаотично тръгва да бяга от полето край Аженкур.
При Аженкур французите губят 10 000 души, от които 8 000 са от знатните родове. Други около 14 000 са пленени. Сред загиналите при Аженкур са осем принца от кралския род Валоа и 120 от знатните феодали.
При Аженкур англичаните губят само 1600 убити и ранени. Сред загиналите е братовчедът на Хенри V, Едмонд, херцог на Йорк и граф на Съфолк.
Победителите при Аженкур поемат към Кале. След кратък отдих там, се завръщат в Англия. На 23 ноември 1415 година жителите на Лондон с радостни възгласи посрещат завърналия се у дома Хенри V.
В класическата версия на военните науки, тази битка се разглежда като пример за превъзходството на дългия английски лък над френския арбалет. Но според експериментални проверки, извършени от съвременни ентусиасти, върхът на английските стрели не е можел да пробие доспехите на френските рицари. От това следва, че те са можели да бъдат наранени само в местата, които доспехите не са защитавали, или да бъде убит коня им. Но и това изиграва роля, защото лишеният от кон тежко въоръжен рицар, трябвало да се спеши, а заради теглото на железните си доспехи са затъвали и трудно се придвижвали в разкаляното поле.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар