25.10.16

25 октомври 1854 година е датата, на която се ражда един типично английски израз – “атака на леката кавалерия”. Зад това на пръв поглед невинно изречение се крие едно от най-нелепите и трагични събития в британската военна история.

Изразът се превръща в синоним на героична, но много глупава и ненужна постъпка. Край селото Балаклава, което е разположено до един от най-удобните заливи в района на Севастопол, се разиграва важна от стратегическа гледна точка битка в хода на Кримската война (1854 - 1856 година). В началото на сражението руските войски успяват при атаката си да пленят 9 оръдия от англичаните. Ядосан от това развитие на боя, главнокомандващият британските сили лорд Реглан нарежда веднага да се контраатакува и оръдията да бъдат върнати.

От чисто военна гледна точка това си е безразсъдна заповед. Ситуацията се усложнява още и от факта, че натовареният да предаде заповедта капитан Нолън, я донася до знанието на командващият леката кавалерийска бригада генерал майор Джеймс Брандъл, граф Кардиган, в доста променен вариант.

Грешката е в това, че вместо да съобщи, че лорд Реглан заповядва да се атакува и да се върнат пленените от руснаците девет оръдия, капитанът съобщава, че на кавалеристите е наредено да атакуват руските оръдия, които се намират на много добре укрепени позиции.

Задачата сама по себе си е абсолютно ясна – самоубийствена и неизпълнима, но леката кавалерия под командването на граф Кардиган, наброяваща около 700 човека, безпрекословно тръгва да изпълни заповедта. А тя гласи следното: Lord Raglan wishes the Cavalry to advance rapidly to the front, follow the enemy, and try to prevent the enemy carrying away the guns. Troop Horse Artillery may accompany. French Cavalry is on your left. Immediate. (Лорд Кардиган желае кавалерията бързо да напредне по фронта, следвайки врага, и да опита да предотврати оттеглянето на оръдията. Отрядът на Конната артилерия също може да се присъедини. Френската кавалерия е в ляво от вас. Незабавно.) 

Когато конницата се впуска в атака срещу руските позиции, капитан Нолън все пак разбира, че нещо не е предал както трябва и прави опит да спре впусналите се в атака кавалеристи. Маха с ръце и крещи, но от руските позиции долита куршум, който го поваля и безразсъдната атака на британците продължава.

Руските войски са разположени на много удобна позиция и посрещат връхлитащата кавалерия с кръстосан огън. Упоритите британци все пак достигат до позициите, но са отблъснати и започват да отстъпват. За да бъде спасено онова, което все още е останало от конницата са изпратени и други подразделения. Но те могат да помогнат съвсем малко на гинещите под артилерийския огън на руснаците кавалеристи.

Когато оцелелите се завръщат на изходни позиции става ясно, че от елитната лека кавалерия са останали по-малко от 1/3 от хората й. В безумната атака са загинали между половината и 2/3 от кавалеристите, поне 500 коня също са убити и изобщо леката кавалерия на англичаните вече не съществува. И всичко това се случва само за някакви си двадесетина минути.

Пикантността в цялата история идва от факта, че леката кавалерия е съставена само от членове на британски аристократични семейства. Целият този аристократичен елит в битката при Балаклава се превръща в просто “пушечно месо”. Сред загиналите в безумната атака е и един от предците на бъдещия британски министър-председател Уинстън Чърчил.

Във Великобритания скандалът е огромен. Лорд Реглан и граф Кардиган са анатемосани от елита. Загиналият капитан Нолън е проклинан от всички. За щастие, страстите скоро се уталожват.
После британците започват да придават лустро на цялата случка.
Ако днес четете британската версия за случилото се преди 162 години край Балаклава, ще откриете, че 600 безумно храбри английски кавалеристи за малко не са разбили руската армия. Въпреки загубите на британците, убитите от тях руснаци са описвани като 2 и повече пъти.
За самите кавалеристи се говори единствено със суперлативи – доблестни, храбри и безпрекословно верни, готови да изпълнят и най-безумната заповед, колкото и да е очевидно нейното безразсъдство. Подвигът им е възпят в стихове, поне два филма разказват за смелостта им, а дори и рок динозаврите Iron Maiden имат песен, посветена на тях - "The Trooper".


Въпреки героичното представяне на случката от 25 октомври 1854 година, в английския език фразата “атака с леката кавалерия” се е превърнала в нарицателно за проява на нелепа и безсмислена упоритост. И още една крилата фраза се ражда пак в резултат на случилото се в Балаклавската битка. В критичен момент от сражението, опитвайки се да спрат стремителната атака на руските хусари, командирът на 93-ти шотландски полк Колин Кембъл разгръща войниците си в линия не по 4 в дълбочина, а по двама. Атаката на руснаците е успешно отбита и е предотвратен техния пробив. Така се ражда фразата “Тънка червена линия”, под която се подразбира отчаяна отбрана с последни сили.

В резултат на сражението край Балаклава и на загубата на кавалерията, англичаните са принудени да спрат настъплението си. Руснаците пък не успяват да постигнат стратегическата цел, която са си поставили – прекъсването на снабдителните линии за френско-британските и турските войски. Руснаците са обградени в Севастопол и започва обсадата на града, която продължава чак до края на месец август 1855 година, когато съюзническите войски най-после сломяват руската защита.

По време на студената зима през 1854-55 година край Севастопол се ражда и още едно нарицателно. Британските войски не успяват навреме да получат топли зимни дрехи. В лагера на англичаните, разположен край Балаклава, на някой от войниците му хрумва да изреже дупка на по-широк вълнен чорап и да го използва за да топли главата му. Постепенно все повече британски войници започват да обличат “плетената шапка за глава”, която за мнозина днес е известна като “космонавтка” или “качулка”. А всъщност наименованието й е балаклава – заради населеното място, донесло толкова много гордост и разочарование на британската военна машина.

0 коментара:

Публикуване на коментар