21.10.16


38 години след битката при Окехадзама, прославила рода на Ода Нобунага*, Япония е пред прага на нови драстични промени. Към края на 1598 година петима регенти, един от които е Токугава Иеясу, се грижат за управлението на страната, докато наследникът Тойотоми Хидейори навърши пълнолетие. Токугава е най-влиятелният сред тях, въпреки че всички са много внимателно подбрани от Тойотоми Хидейоши, така че, да не се допусне някой от тях еднолично да поеме управлението на страната.

През септември 1598 година Тойотоми Хидейоши почива. Четиримата регенти - Маеда Тошиие, Уесуги Кагекацу, Мори Терумото и Укита Хидеие остават лоялни към рода Тойотоми, а Токугава започва да формира коалиция от негови противници. Армиите на Токугава окупират първо Фушими, а впоследствие и крепостта на Осака. Опозицията срещу Иеясу се оглавява от Ишида Мицунари, който през 1599 година организира опит за убийството на опонента си, но наемниците не успяват в начинанието.


През лятото на 1599 година Иеясу изпраща над 180 писма до 108 от големите даймио. 99 от тях влизат в съюз с него и по-късно му оказват реална военна помощ. Към 1600 година вече ясно са се оформили две противопоставящи се групи от феодали – западна и източна. Начело на източната е Иеясу.  Ключова роля в противопоставянето на двете фракции е отредена на Уесуги Какегацу, който по това време контролира обширни територии североизточно от осемте провинции Канто, които са под владение  на Иеясу. Предводителят на западната коалиция Ишида възлага на рода Уесуги да ангажира Иеясу за достатъчно дълъг период, пред който в столицата Киото и западните провинции да се сформира войска, равна по численост на тази на Токугава. Военният конфликт между Уесуги и Токугава започва през юни 1600 година и само два месеца по-късно прераства в открита война. Но стратегията на Ишида се проваля, тъй като Иеясу възлага на родовете Дате и Могами да се сражават с Уесуги, докато той самият повежда основните си сили на запад. Това става в началото на октомври 1600 година.


В ранното утро на 21 октомври 1600 година армиите на двете коалиции се изправят една срещу друга. В близост до Секигахара - едноименно селище, което се намира в днешната префектура Гифу, около 170 000 воини (82 000 са войските на западната коалиция, 88 000 са под командването на Токугава) влизат в сражение, което ще се окаже съдбоносно за развитието на Япония през следващите почти три века. Ишида Мацунари и съюзниците му разполагат войските си в подножието на възвишенията Сасао, Нангу и Мацуо, а Токугава разгръща армията си в равнината край Секигахара.

Монумент бележи мястото, където е
разположен щаба на Токугава Иеясу
Пръв атакува авангарда на Токугава. Иеясу все още очаква присъединяването на 36 000 самураи, пратени по-рано под командването на сина му Хидетада да обкръжат Уеда – бастиона на Масаюки Санада и да му попречат по този начин да участва в решителната битка. Въпреки упоритите атаки на Масанори Фукушима и Ий Наомаса до обед частите на Ишида удържат без особени проблеми позициите си. Към този час Кониши Юкинага, Отани Йошицугу (на десния фланг) и Укита Хидейе (в центъра) вече са нанесли чувствителни загуби на армията на Иеясу. В лагера на Ишида едва ли не предвкусват близката победа.

Вероятно това кара Ишида да пожелае по-скорошно приключване на сражението и да нареди на отрядите на Коябакава и Мори да се включат в боя. И двамата командващи обаче игнорират заповедта му. Колебанието на Коябакава дава на Токугава и още една възможност - Иеясу нарежда част от самураите му, въоръжени с огнестрелно оръжие, да стрелят по редиците на противника, принуждавайки го най-накрая да избере  на чия страна да застане. Провокацията се оказва ефективна - частите на Коябакава тръгват срещу тези на Отани Йошицугу, с което изцяло блокират десния фланг на западната коалиция. Междувременно Мори, уверен в преценката си за предстояща победа на Токугава продължава да не предприема нищо.

Монумент, отбелязващ позицията на
Ишида Мицунари
Окончателният удар за Ишида и съюзниците му става пасивната позиция на Хидеаку, Чосокабе и Кикауа, които се повлияват от предателството на Коябакава и решават - както Мори, да останат пасивни зрители. След още около два часа съпротива, силите на западната коалиция започват безразборно отстъпление. За да не бъде пленен Отани Йошицугу извършва сепуку на бойното поле; един от най-доверените хора на Ишида – Шима Сакон е убит, докато прикрива отстъплението му, а Кониши Юкинага, който успява да се оттегли, по-късно е заловен от местни жители, лоялни на Токугава. След победата в сражението, силите на Токугава Иеясу в продължение на няколко дни преследват отстъпващия разгромен противник. Една седмица по-късно е заловен предводителят на западната коалиция Ишида Мицунари и заедно с Юкинага е екзекутиран в Киото.

Победата при Секигахара дава на Токугава Иеясу огромно предимство - всички влиятелни опоненти по пътя му към едноличната власт са унищожени. През следващите по-малко от три години липсата на силни съперници го превръща в абсолютен господар на Япония. През януари 1603 година официален представител на императорския двор уведомява Иеясу, че императорът възнамерява да го направи шогун**. На 12 февруари се провежда церемония, на която императорът не само го провъзгласява за шогун, но му присвоява и титлата удайдзин (придворен министър) вместо предишната длъжност найдайдзин (министър на вътрешните работи).

Изглед към полето, където се провежда битката при Секигахара
С това пътят към върха на властта за Токугава Иеясу завършва. За разлика от предишните шогуни, Иеясу получава своята титла лично от ръцете на императора.

Шогунатът Токугава управлява Япония до 1868 година. Основателят на династията, Токугава Иеясу, още с поемането на властта, започва да налага политиката на изолация на страната от външния свят. Наследниците му продължават да следват тази линия на поведение и на практика превръщат Япония в единствената страна в региона, останала незасегната от колониалната политика на европейските държави.

Исторически музей, посветен на сражението
-----------
* Статията е за Япония. Фамилните имена предхождат личните

** шогун - военно звание и едновременно владетелска титла в Средновековна Япония. Условно се приравнява на званието генералисимус. Първоначално е служила на императорския двор като награда за отличили се военни пълководци, но постепенно се трансформира в званието на ръководителите на военни правителства в Япония. Назначаването за шогун дава пълни управленски и военни права на избрания даймио. Задачата му е да управлява държавата от името на императора.

0 коментара:

Публикуване на коментар