20 март 2019 г.


Ето една космическа Чаена чаша, в която кипят такива бури, че изобщо не може да става и дума за сравнение с релаксиращия ефект на следобедния чай на Земята. В галактиката, където се намира структурата, наричана „Чаена чаша“, бушуват бури с галактически мащаби.

Източникът, пораждащ бурите в космическата Чаена чаша е свръхмасивна черна дупка, намираща се в центъра на галактиката, която в каталозите е обозначена като SDSS 1430+1339. Притегляна  от силните гравитационни и магнитни полета на черната дупка, материята от централния регион на галактиката получава огромни дози енергия. Потоците от материя с висока енергия, пропадайки към притеглящата ги черна дупка, емитират повече радиация, отколкото всички звезди в галактиката-домакин. Този вид активно нарастващи черни дупки се наричат квазари.

Галактиката, в която се намира структурата, наричана „Чаена чаша“, се намира на 1,1 милиарда светлини години от Земята. За пръв път е регистрирана във видимия спектър от любители астрономи през 2007 година, които извършват анализи на данните от проекта Sloan Digital Sky Survey. Оттогава професионалисти астрономи, използващи космическите телескопи, с които разполага науката, са събрали нови „улики“, свидетелстващи за бурната история на тази галактика. На база тези данни учените предричат не по-малко бурно бъдеще на далечната галактика. Новото композитно изображение обединява данните, получени от рентгеновата обсерватория „Чандра“ (в синята гама) и от оптичните наблюдения от телескопа „Хъбъл“ (червената и зелената гама).



„Дръжката“ на космическата чаша е пръстен от видима и рентгенова светлина, обграждаща гигантски балон. Структурата, наподобяваща дръжка на чаша, се намира на около 30 000 светлинни години от свръхмасивната черна дупка. Вероятно се е оформила след един или два мощни взрива, предизвикани от въздействието на черната дупка. Емисиите в радиодиапазона, показани редом с оптичните данни на композитното изображение, също очертават балона и подобен по размери балон от другата страна на черната дупка.

При предишни оптични наблюдения на обекта е установено, че атомите в „дръжката“ на Чаената чаша са йонизирани, т.е. тези частици са получили електрически заряд, когато са се лишили от някои електрони. Това вероятно се е случило в миналото, заради силните емисии, излъчвани от квазара. Количеството радиация, необходимо за йонизиране на атомите, може да се съпостави с данните от оптичните наблюдения на квазара. При такова сравнение учените са установили, че радиационните емисии на квазара са намалели между 50 и 600 пъти през последните 40 000 – 100 000 години. Рязкото спадане на този показател дава на изследователите основание да предполагат, че квазарът в Чаената чаша отслабва или направо умира.

Новите данни от „Чандра“ дават на астрономите по-добър поглед върху историята на тази галактическа буря. В рентгеновия спектър (т.е. количеството рентгенови лъчи, емитирани в определен енергетичен диапазон) наблюденията показват, че квазарът е силно затъмнен от газ. Това означава, че квазарът произвежда много повече йонизиращо лъчение, отколкото предполагат оценките от оптичните наблюдения, или иначе казано, слуховете за умиращия квазар трябва да се смятат за силно преувеличени. Всъщност, реално квазарът е отслабнал едва около 25 пъти или по-малко през последните 100 000 години.



Данните от „Чандра“ освен това разкриват доказателства за по-горещи газове в балона, което може да означава, че от черната дупка бива генериран вятър от материя, която е „издухвана“ надалеч. Подобен вятър, предизвикван от радиацията от квазара, вероятно е причината за формирането на балоните, наблюдавани при „Чаената чаша“.

Астрономите и по-рано са наблюдавали газови балони с различни размери, намиращи се в елиптични галактики, галактични групи и клъстери. Тези структури се пораждат от тънки струи, съставени от частици, които свръхмасивни черни дупки изхвърлят далеч в пространството, като ги ускоряват до скорости близки до тази на светлината. Енергията на струите се определя по-скоро от „изходната мощност“ на черните дупки, отколкото от радиацията.


В подобни реактивно задвижвани системи, астрономите са установили, че мощността, необходима да се оформят балоните, е пропорционална на яркостта им в рентгеновия спектър. Изненадващото е, че радиационно поражданият квазар Чаена чаша също следва този модел. От това може да се заключи, че доминираните от радиацията квазари и техните „братовчеди“, пораждани от струи, оказват подобни ефекти върху галактическите си околности.

Научна статия по темата е публикувана в списание The Astrophysical Journal Letters.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...