Един от най-старите чумни щамове може да е причинил упадъка на неолитните общности в Европа

Останките на 20-годишна жена (Gokhem2) отпреди около 4900 години, станала една от жертвите на първата чумна пандемия. Епидемията вероятно е станала и причина за упадъка на неолитните общности в Европа.

Международен екип изследователи от Франция, Швеция и Дания са идентифицирали нов щам на Yersinia pestis – бактерията, която причинява чумата. Щамът е установен в ДНК-проби, извлечени от човешки останки на около 5000 години. Според анализите, които са публикувани в специализираното списание Cell, новоустановеният щам е най-близко до генетичния произход на чумата. От изследването освен това става ясно, че чумата вероятно е разнесена от търговците, обикаляли между неолитните поселения, а това от своя страна означава, че в зората на бронзовата епоха цивилизацията ни е преживяла още един период на рязък упадък.

„Чумата вероятно е една от най-смъртоносните бактерии, която е оказала влияние на цивилизацията ни. Когато говорим за „чума“, разбираме инфекциозното заболяване, причинявано от бактерията Y. pestis, но постепенно, заради опустошителните последствия в историческото ни развитие, причинени от чумата, по-общо подразбираме епидемиите от всякакъв вид. Анализите, които извършваме, имат за цел да се върнем назад във времето и да разберем как е еволюирал патогенът, който е оказал толкова голямо влияние върху цивилизацията ни“, обяснява водещият автор в изследването Симон Расмусен, професор по метагеномика от Техническия университет на Дания и университета в Копенхаген.

За да разберат повече детайли за еволюционната история на чумата, Расмусен и колегите му анализират публично достъпни данни от генетични изследвания на древни хора, сред които търсят последователности, подобни на генетичния код на по-съвременните чумни щамове. В образците ДНК, извлечени от останките на 20-годишна жена, починала преди около 5000 години и погребана на територията на съвременна Швеция, учените откриват чумен щам, който до момента не е бил известен на експертите. Щамът има същите гени, като тези, които правят смъртоносен и съвременния щам на белодробната чума. Следи от същия щам са открити и в останките на друг индивид, погребан на същото място, което предполага, че е много вероятно младата жена да е починала именно от чума.



Новооткритият щам е най-древният, установяван до този момент. Но онова, което го прави особено интересен, е, че чрез сравняването му с други щамове, изследователите са успели да установят, че той е и „най-фундаменталния“ – т.е., това означава, че е най-близо до генетичния оригинал на бактерията Y. pestis. По всяка вероятност той се е отделил от други щамове преди около 5700 години, докато чумата, която е била разпространена през бронзовата епоха и чумата, която е предшественик на чумните щамове, съществуващи и до днес, са се обособили съответно преди 5300 и 5100 годин.
С други думи казано, това означава, че в края на неолита са съществували множество чумни щамове.

Расмусен е убеден, че откритието на екипа дава правото за лансиране на нова теория, относно начина по който се е разпространила чумата. На науката вече е ясно, че преди около 5000 години е протекла масова миграция, при която общности от Евразийските степи са се преместили на запад в Европа. Дискусионен остава въпросът, как тези мигриращи общности са успели да изтласкат представителите на неолитните култури, които са присъствали на европейския континент по това време. И по-ранни изследователи са допускали, че „нашествениците“ са донесли със себе си и чумата, която е унищожила популациите от земеделци в големите поселения, развили се на територията на Европа.

Обаче, ако щамът, открит сега от учените в останките на жената от Швеция, се е отделил от останалите щамове на Y. pestis преди 5700 години, това означава, че той е еволюирал преди началото на голямата миграция и около времето, когато неолитните европейски селища вече са се намирали в период на упадък.
По онова време, мега-поселенията, в които живеят между 10 000 и 20 000 души са често срещани в Европа. Такава концентрация на населението е позволявала да се появи специализацията в извършването на определен вид дейности, да се зароди и развие търговията и разбира се, да се появят нови технологии. От друга страна, пак факторът на събрани много хора на едно място, е превръщал тези селища в отлични „развъдници“ за чумата. „Мега-селищата са били най-големите поселения в Европа по онова време; били са десетократно по-големи от всички други. В тях са живеели заедно хора, животни и са съхранявани хранителни припаси, най-вероятно в много лоши санитарни условия. Това е христоматиен пример за всичко, което ви е нужно, за да се разпространят бързо всевъзможни патогени“, обяснява Расмусен.

И добавя: „Смятаме, че данните ни много точно съвпадат. Ако чумата е пренесена в големите поселения, хората в тях са започвали много бързо да измират. Селищата са запустявали и в крайна сметка са изоставяни или са били унищожени. Точно това се наблюдава при такива поселения и това се е случило преди 5500 години. Чумата освен това е започнала да се разпространява по всички търговски маршрути, които вече са развити, благодарение на появата на колелото и възможността стоките да се пренасят на по-големи разстояния. Това е периодът, през който търговията бързо покорява по-големи територии в Европа“.



Расмусен предполага още, че в крайна сметка чумата е пренесена от търговци и до малкото селище на територията на съвременна Швеция, където е живяла жената, чиито останки проучва екипът му. Ученият твърди, че ДНК-то на жената добавя и още доказателства в подкрепа на тази теория – тя не е генетично свързана с хората, дошли в Европа от Евразийските степи. Или иначе казано, чумният щам, който откриват у нея, е дошъл преди да е започнала масовата миграция. Археологическите данни също подкрепят хипотезата, тъй като не са налице свидетелства за „нашественици“ по времето, когато е починала младата жена.

Разбира се, съществуват ограничения за това, което данните от изследването могат да ни кажат. Най-важното е, че изследователите все още не са идентифицирали чума при индивиди от мега-селищата, където щамът би могъл да е еволюирал. „Наистина, не сме открили „горещата следа“, която да ни отведе до „родното му място“, но това отчасти се дължи на факта, че просто не сме започнали да търсим сериозно. И, разбира се, искаме да успеем да открием следи от чума и в такива селища, което ще бъде може би решаваща подкрепа за теорията ни“, казва Расмусен.



Независимо от всичко, обаче, той е убеден, че изследването на екипа му е крачка в посока разбирането на това, как чумата и другите патогени са се превърнали в смъртоносни за човек. „Често се приема, че тези суперпатогени винаги са били наоколо ни, но това изобщо не е така. Чумата е еволюирала от организъм, който е бил относително безобиден за човек. Съвсем наскоро подобни процеси са довели до появата на зарази като едрата шарка, маларията, Ебола и вирусът Зика. Това са много динамични процеси и те продължават да се случват и сега. Мисля, че наистина е важно да разберем как се тръгва от нещо съвсем безобидно, за да се стигне до друго, изключително смъртоносно“, казва в заключение Расмусен.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>