17 ноември 2019 г.

Историята на шедьоврите в музиката може да е също толкова непредсказуема, колкото и живота – понякога се случва така, че и най-жизнерадостните произведения се раждат във времена на трудности. И в това, разбира се, не може да се търси кой знае каква сензация, когато се касае до оперетата и при това говорим за творба на майстора в жанра от ранга на Имре Калман.

През 1914 година Калман започва работа по една от най-известните си оперети, която се нарича… всъщност, няма как да се определи точно как се е наричала, защото има три заглавия. Либретото на Лео Щайн и Бела Йенбах, върху което се гради оперетата, е озаглавнео „Да живее любовта!“. Но за публиката творбата е известна като „Царицата на чардаша“ и по-рядко – „Силва“.

Европа вече преживява кошмара от Първата световна война, но все още грохотът на оръдията не достига до курортното градче Ишъл, където Имре Калман се усамотява за да пише оперетата. Работи във вила „Роза“, която е прочута не само с това, че в детските си години в нея е отсядал бъдещият император Франц Йосиф, но най-вече с това, че там са творили и други известни композитори и музиканти, като Йоханес Брамс и Джозеф Йоаким. Пак на това място се ражда и грандиозната опера „Пророкът“ на Джакомо Майербер. Вила „Роза“ е свързана с оперетата и чрез още един голям майстор в жанра – Франц Лехар създава „Граф фон Люксембург“ пак на това място. И пак там се ражда „Царицата на чардаша“.



Всяка житейска ситуация може да бъде погледната от различни ъгли и от един и същ сюжетен мотив може да се получи както трагедия, така и комедия. Когато се запознае със сюжета на закачливата оперета на Имре Калман, човек неволно се сеща и за коренно противоположната и трагична „Травиата“ на Верди; паралелите са налице: и в двете произведения главната героиня принадлежи към онази група жени, които се ползват с лоша репутация и на тях се гледа с пренебрежение сред висшите кръгове в обществото (в единият случай – куртизанка, в другия – вариететна актриса), макар и да не са белязани с абсолютната вулгарност. Налице е и влюбеният в героинята порядъчен аристократ, чиито горделиви и снобски настроени роднини за нищо не света не биха позволили да се ожени за жена с такова реноме.

В случая с оперетата ситуацията дори е доста по-пиперлива: Едвин, който е влюбен в певицата Силва, е принуден от родителите си да се венчае за контеса Щаси – момиче от неговата аристократична класа, в която обаче се влюбва граф Бони Канчиано, приятел на Едвин… В опера (а и в реалния живот) подобна ситуация не би довела до нищо добро, но оперетата си има своите закони: под звуците на веселите и закачливи мелодии всички драматични перипетии се разсейват като дим и… И става ясно, че на младини Цилика, майката на Едвин, също е била певица във вариете (при това, в същото, в което е и Силва), а след като наяве излиза подобна семейна тайна на строгия баща – княз Леополд фон Липерт - Вайлерсхайм, вече му е неудобно да забранява на сина си да се ожени за любимата му певица. Към това се добавя още една любовна авантюра и в края на оперетата публиката има пред себе си две щастливи двойки – Едвин и Силва, Бони и Щаси. Любовта тържествува над всички предразсъдъци.

И ако първоначалното заглавие „Да живее любовта!“ най-добре отразява същността на сюжета, то заглавието, под което е позната „Царицата на чардаша“ е най-прекрасната характеристика за музиката на оперетата. Загряващият кръвта на всеки, който го слуша унгарски чардаш, е важен за цялото звучене на творението на Имре Калман. Още с встъпителната ария на Силва са налице рамките на чардаша – бавната, прочувствена мелодия изведнъж се сменя с огнения бърз ритъм. Чардаш е и другата ария на главната героиня в първо действие на оперетата. В творбата обаче се откриват и други танцови ритми – валс, канкан…



В оперетата има от всичко: срещат се и солови изпълнения (осен ариите на Силва, може да се спомене, например, лирическото ариозо на Фери Бачи – изтънченият бохем, съчувстващ на тайно влюбените), но в „Царицата на чардаша“ все пак преобладават ансамблите – дуети, терцети и жизнерадостният квартет, с който завършва творбата. В края на всяко от трите действия важна роля играе и хорът.

Времето, когато се ражда творбата, е тревожно. Обстоятелствата често правят невъзможни контактите между либретистите и композитора. Но Имре Калман успява до есента на 1915 година да приключи работата по „Царицата на чардаша“. Но премиерата на оперетата носи не по-малко тревоги за композитора. Имре Калман е много суеверен, а спектакълът първоначално е вписан в афиша за 13 ноември… Какво добро може да се очаква от премиера на 13-то число? Спектакълът обаче е отложен от тази дата, но причина не са бойните действия, които се водят в Европа, а защото се разболява един от артистите. Но ако си мислите, че това носи успокоение на композитора, грешите: та нима отложена премиера е по-малко лошо предзнаменование от премиера на 13-то число?! Накратко, Имре Калман морално се подготвя за съкрушително фиаско.


Но премиерата на „Царицата на чардаша“ на 17 ноември 1915 година в “Йохан Щраус-театър” във Виена всъщност се оказва грандиозен успех. Цяла Виена започва да си тананика мелодии от новата оперета на Имре Калман. И така е и до днес, а вероятно и вие си припявате в момента нещо от тази незабравима творба.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...