Класическите автори рядко са обръщали внимание на северозападната част на Иберийския полуостров, а когато все пак са се сещали за тази част от света, описанията на пейзажа и населението там най-често е в карикатурен стил. В някои от античните творби, все пак се срещат фрагментирани записки за военните кампании, които през II и I век пр.н.е. провеждат в региона римски пълководци, вследствие на което районът е анексиран от Рим.
От векове учените се опитват да възстановят хода на събитията в антични времена, но поради липсващи археологически данни постоянно се стига до безплодни дебати, основаващи се най-вече на предположения и допускания, от които постоянно се раждат неадекватни наративи за завоюването на тези земи. Римската военна археология доста късно започва да се развива в Иберия (на територията на съвременните Испания и Португалия), а изследванията са фокусирани най-вече към териториите на Астурия и Кантабрия, където протичат последните епизоди от завоевателните експедиции, но това е вече по времето на Октавиан Август. Поради това обширни региони в северозападната част на Иберия (като например Галисия или Северна Португалия) остават извън светлините на прожекторите на науката – загърбени от древните източници и забравени от съвременните учени. Една от основните задачи, които си поставят съмишленици, обединени в romanarmy.eu, е да се разработят нови археологически подплатени наративи, чрез които да се подпомогне възстановяването на древната история на северозападна Иберия в нейната пълнота. Разбирането за начина, по който е завладяна и интегрирана областта в структурите на Римската империя може да помогне за по-доброто опознаване на политиките и стратегиите, използвани от Рим по-късно в цяла Европа.
В този контекст е и археологическото проучване на римския лагер Пенедо дос Лобос (Манзанеда, Галисия, Испания), благодарение на което е открито най-ранното римско военно присъствие, документирано до този момент на територията на съвременна Галисия, и което може да бъде свързано хронологично с кантабрийско-астурийските войни. Археологическото проучване е проведено от колектив на Romanarmy.eu и е ръководено от Жоао Фонте (Institute of Heritage Sciences, CSIC). Изследването установява материали, свързани с римската армия, в това число и образци от известните армейски сандали – калига. Но най-значимите и изненадващи в същото време доказателства, открити в хода на проучванията, са две бронзови монети, сечени от Публий Карисий – легат на Октавиан Август по време на Кантабрийската война; монетите са от периода 25-22 г. пр.н.е. в Емерита Аугуста (днешна Мерида, Естрамадура) и са използвани за плащане на заплатите на легионерите.
Находката на двете монети предполага, че изграждането на римския лагер Пенедо дос Лобос хронологично се е случило в годините преди настъпването на новата ера и вероятно е по същото време, когато се води Кантабрийската война, след която и последните независими територии на Иберия биват анексирани от Рим. Това се явява най-старото документирано доказателство за римското военно присъствие на територията на днешна Галисия. Находката има голямо значение от гледна точка на историята, тъй като се отнася за ранните етапи от процеса на романизация на региона.
До този момент мнозина специалисти предполагаха, че Галисия остава в периферията на военния конфликт. Понастоящем не е възможно да се определи същинската мисия на военния контингент в Пенедо дос Лобос, но въпреки това находката предефинира много от известните данни за този период, а и ще спомогне за установяване на контекста на римското военно присъствие в региона. Според установеното през последните години от екипа на romanarmy.eu и множество други изследователи, римското военно присъствие е доста по-мащабно и разнообразно, отколкото се приема до момента.
Археологическата кампания приключи миналата събота и се популяризира от Institute of Heritage Sciences, Градския съвет на Манзанеда и Катедрата по история на Университета в Сантяго де Компостела.
Римският военен лагер Пенедо дос Лабос се намира близо до ски курорта Кабеза де Манзанеда. Традиционно това е зона ползвана за пасища, с ниска растителност, което значително затруднява идентифицирането на археологическите структури. Площта на лагера е 2,34 хектара, което е показателно за броя легионери, които е можел да защитава – около 1000. Археолозите отбелязват, че структурите на фортификационното съоръжение са се запазили „много добре“. И до днес в Пенедо дос Лобос личат каноничните за римските военни лагери четири порти, а е добре видимо и къде се е намирала оградната стена. Малко необичайно е, че стените са били изградени от камък.
Лагерът е използван за относително кратък период от време. Въпреки това, детайлните анализи на събраните доказателства кара археолозите да смятат, че лагерът не е от временните укрепления, строени за защита на легиони в движение (използвани обикновено за ден-два); по-вероятно е да е служил като място за сезонно лагеруване или поне за по-продължителен период от време – от порядъка на месец или няколко седмици. Засега неясна остава мисията, която е трябвало да изпълни фортификационното съоръжение.
Лагерът е открит от местния жител Рубен Лоренцо Перес, който се свързва с екипа на romanarmy.eu. Официално съществуването на този римски военен лагер е регистрирано от името на romanarmy.eu в Главната дирекция за регионалното наследство в Галисия. Вписването е от месец февруари 2017 година. Въпреки значимостта за историята на Галисия на археологическия обект, понастоящем територията му се намира в зона, която е планирано да бъде повторно залесена. Ако това се случи, опасяват се археолозите, на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети. Археолозите научават за предстоящото залесяване, докато извършват проучвания на терен.
Работата си по археологическия обект екипът на romanarmy.eu всеки ден излъчва онлайн в Интернет, а освен това използва и всички достъпни иновативни формати за научна комуникация. Интересът от страна на публиката към работата на експертите е голям и мнозина вече са любопитните граждани, които са посетили обекта.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар