Преди половин век е осъществена една от най-мащабните археологически спасителни операции: древният египетски храмов комплекс в Абу Симбел е демонтиран и издигнат на по-високо ниво, за да се предотврати заливането му при строежа на нов хидровъзел на река Нил.
Проектът се осъществява под егидата на ЮНЕСКО. На 22 септември 1968 година официално приключва преместването на 20-те гигантски статуи на комплекса Абу Симбел. Международният проект продължава седем години и през това време на обекта са задействани стотици работници. Архивните снимки са запечатали моменти от забележителното постижение.
Двата храма в Абу Симбел – наречени са по името на намиращото се наблизо селище – са изградени по заповед на Рамзес II. Изсечени са в скалите с изглед към Нил по време на управлението на великия фараон – 1298 – 1235 г. пр.н.е.
На входа на по-големия от двата храма има четири колосални статуи на Рамзес II. След тях следват поредица от зали и галерии, навлизащи на 63 метра навътре в скалния масив. Храмовете са „перлите в короната“ на египетското изкуство в древния район Нубия, който се простира по поречието на Нил от Асуан в днешния Южен Египет до съвременен Судан.
През 50-те години на ХХ век египетският президент Гамал Абдел Насър дава началото на проект, целящ изграждането на стена и язовир в Асуан. Водите на Нил, укротени във водоема, трябва да послужат за изграждането на водно-електрическа централа, както и за увеличаване на площите обработваема земя в региона, като не на последно място се контролират и разливите на реката.
Проектът предвижда формирането на огромен изкуствен водоем зад язовирната стена и изисква преселването на десетки хиляди местни нубийски жители, чиито села се намират в района. В териториите, които по-късно ще останат под вода, се оказват и някои древни паметници, датиращи както от периода на управление на древен Египет от фараонски династии, така и от по-късната епоха на владичество от гърци и римляни. Храмовият комплекс Абу Симбел е сред тези паметници.
През 1960 година ЮНЕСКО, организацията в ООН, която е ангажирана с опазването на културното наследство на цивилизацията ни, призовава международната общност да се намери начин за спасяването на храмовете. Разработени са няколко проекта, как да бъде осъществена спасителната операция, но всички много бързо са отхвърлени.
В крайна сметка е избран проект, разработен съвместно от шведски и египетски специалисти. Работите по него започват на 1 април 1964 година. Изградена е временна стена, която да предпазва обекта от наводняване. След това започват изкопните работи по скалните масиви около двата храма.
Храмовете в Абу Симбел са „нарязани“ на 1035 блока, всеки от които тежи между 20 и 30 тона. Четирите седящи статуи на Рамзес II и представените в изправени пози шестима други египетски владетели, също са нарязани на отделни блокове.
След това с помощта на мощни лебедки, кранове и транспортна техника, тежките каменни блокове са издигнати до върха на скалния масив – на 64 метра по-високо от първоначалното местоположение на комплекса.
На новото място експертите сглобяват отново блоковете. Крайният резултат е, че храмовете са възстановени точно в първоначалния си вид, но 64 метра по-високо.
В последния етап са издигнати и изкуствени скални хълмове, които също служат за преграда от речната стихия.
В продължение на четири години около 800 работници и 100 души висококвалифициран технически персонал работят в пустинята под палещите слънчеви лъчи, за да осъществят проекта по преместването на храмовия комплекс. По това време мащабните дейности костват 36 милиона долара.
По време на официалната церемония на 22 септември 1968 година, с която се отбелязва приключването на проекта, генералният директор на ЮНЕСКО Рене Майо подчертава, че „за пръв път станахме свидетели на толкова мащабно международно сътрудничество в областта на културата. В… безпрецедентното начинание повече от петдесет държави обединиха усилията си, за да спасят художествените и исторически съкровища на храмовете в Абу Симбел“.
Днес мястото, на което първоначално е изграден храмовия комплекс се намира изцяло под водите на езерото Насър.
Няколко години по-късно, през 1972 година, отново в рамките на кампанията на ЮНЕСКО за опазване на наследството на Нубия, е предприета операция по спасяване на храмовия комплекс на остров Филе, който се намира на десетина километра нагоре по течението от Асуан. В този проект се включват 40 археологически екипа от цял свят. В рамките на осем години тяхната задача е да преместят 20-те храма с всичките им статуи и паметници от известната като „перлата на Нил“ дестинация. Проектът е финансиран с над 30 милиона долара. Храмовете са разглобени камък по камък, транспортирани до близкия остров Агилкия и отново сглобени; новото им място е по-нависоко и ги пази от водите на Нил.
Генералният директор на ЮНЕСКО Амаду-Махтар М‘Боу отбелязва по онова време, че се възхищава от таланта, енергията и опита, мобилизирани, за да се спасят паметниците на Нубия. „Вероятно никъде другаде монументалното храмово изкуство на Древен Египет не се е противопоставило толкова успешно на времето и се е запазило във великолепието си така, както в земите на древна Нубия, която днес изчезва пред очите ни“, казва М‘Боу по времето, когато се осъществя и вторият мащабен проект с преместването на храмовете от остров Филе.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар