Открити са физически доказателства, потвърждаващи, че китайската цивилизация е на поне 5000 години (видео)

След 15 години на интензивни изследвания, проведени в рамките на национален проект, археолозите вече разполагат с материални доказателства, че китайската цивилизация съществува от поне 5000 години. Резултати от проекта бяха представени през тази седмица в информационния офис на китайския държавен съвет.

„Проектът доказва с физически доказателства, че китайската цивилизация е многопластова в единството си“, казва Гуан Цян, заместник-директор на Държавната администрация по културното наследство. „Тя е всеобхватна и за нито един период не се наблюдава прекъсване в приемствеността“.

Досега мнозина чуждестранни учени изказваха съмнения, относно продължителността на китайската цивилизация. Основният им довод беше липсата на „физически доказателствен материал“. След години на подготовка, през 2004 година Министерството на науката и технологиите, заедно с културните институти в Китай, започват проект, чиято цел е мащабно изследване на корените на китайската цивилизация. В проекта се включват над 70 научноизследователски института и университета. Програмата се ръководи от Института по археология към Китайската академия на социалните науките и Училището по археология и музеология към Пекинския университет.



В рамките на проекта са публикувани над 900 академични разработки, 400 от които са на чужд език и с публикации в международни списания, казва Гуан.

„Извършихме мащабни археологически разкопки и изследвания на няколко ключови обекта със статута на столични градове, датиращи отпреди между 5500 и 3500 години“, допълва директорът на проекта Уанг Уей.
С помощта на най-съвременните технологии, на бял свят излиза все повече нови открития. Например, на обект от културата Лянджу в град Ханджоу, провинция Джъдзян, който датира отпреди между 5300 и 4500 години, археолозите откриват огромен водоем с дължина от 3,5 километра и дълбочина, достигаща 10 метра. Руините на града се разполагат на площ от над 3 милиона квадратни метра, а защитните стени на селището са били с дебелина между 4 и 6 метра. Находката става възможна, благодарение на технология за дълбочинно изследване и наблюдения от въздуха.

„В центъра на града открихме тераса с размери 630 на 450 метра. Някои от основите на структури, изградени някога върху тази тераса, са с площ от 900 квадратни метра“, обяснява Уанг Уей. Ученият изчислява, че за да бъде построен древният град, 10 000 души би трябвало да са работели в продължение на поне едно десетилетие. „Строеж от подобен мащаб едва ли е по силите на племе или дори съюз от няколко племена. Просто е било необходимо да се мобилизират и организират голям брой хора в строителните работи. Всичко това е показателно за периода на най-ранните етапи от формирането на държави-градове с много широко влияние“.



Разделението на труда, йерархична социална структура и неравенство в разпределение на богатствата също излизат наяве, когато учените проучват археологическия обект Таосъ (отпреди 4300 до 4100 години) в окръг Сянфън на провинция Шанси. Същите характеристики са налице и при разкопките на няколко други „ключови места, пазещи огромни руини на древни градове“.

Реликвите, които са открити на тези места, се смята, че са от столицата на легендарния древен владетел – император Яо. Намерени са и отделни примери на маркери, за които се смята, че са прототип на писмени знаци, но те – както по всичко личи – са използвани сред съвсем ограничен кръг от управляващите елити.

“Преди около 5000 години, в някои региони по течението на Яндзъ – Жълтата река, и по западния бряг на река Ляохъ (в Североизточен Китай) се формират селища, встъпили в ерата на цивилизацията“, пояснява Уанг. „Тези древни държави контролират определени територии, но освен това имат и икономически, политически и културни връзки помежду си“.

„По време на културата Ерлитоу (отпреди 3750 години), развила се на територията на съвременния град Луоян в провинция Хънан, Китай влиза в епохата, която днес определяме като династично управление“, подчертава Уанг. „Културата Ерлитоу бележи времето, когато в Централнокитайската равнина възникват държавни формирования, оказващи много силно влияние на околните райони. Така се създава основата на обединена държава, в която живеят много на брой и различни по етнос групи“.



Що се отнася до формулирането на термина „цивилизация“, професорът от Пекинския университет Джао Хуи, отбелязва, че смятаните за традиционни в западните академични среди критерии, върху които се поставя акцентът – наличието на писменост и металургия, в проектът, който той ръководи, не са приемани за толкова строга рамка. Културата Лянджу, например, както и някои други ранни цивилизации в Китай, са прочути с много добре развитите си техники за обработка на нефрит и производството на изделия от него. „Някои характеристики на човешкото развитие са често срещани из цял свят. Но и различията също така показват, че ранната китайска цивилизация притежава свои, уникални характеристики“, подчертава Джао.

Церемониален нефритов съд 

Той отбелязва, че китайската цивилизация е приела и усвоила влиянието на други, външни цивилизации. Археологическите находки разкриват, че култивирането на пшеница, отглеждането на едър рогат добитък и овце, както и технологията за производство на бронз са привнесени в Китай от Западна и Централна Азия. По-късно тези умения са усъвършенствани и са придобили местни уникални особености.
Хората, обитавали Южен Китай, са първите, които преди около 10 000 години започват да отглеждат ориз; просото пък, първи започват преди около 8 000 години да култивират жителите на Северен Китай, като по този начин двете култури се разпространяват и стават достъпни за човек по целия останал свят.

„Чрез проекта запълваме празнотата, съществуваща до момента по отношение на ключов за китайската история период. С това става по-ясен и големият принос в световен мащаб на китайската цивилизация, защото тя е безспорно значим и решаващ сегмент от човешката история“, казва Джао.



Предстои новите академични материали да бъдат включени в учебните програми и учебниците. Едно от новите неща, за които ще учат китайските ученици, е древният град Шимао. Руините на 4000-годишния град в Шънму, провинция Шанси бяха открити през последните няколко години. Но в нито един древен документ не се споменава за съществуването му. Артефактите, открити при разкопките показват, че градът е бил със силно военно присъствие. Освен това, реликвите сочат и за наличието на връзки между Шимао и Таосъ. Всичко това днес вече е един нов, важен източник на информация за ранната китайска цивилизация. Тази информация сега предстои да влезе в учебниците по история.