9 август 2017 г.


Преди почти 4000 години свлачище става причина за срутването на огромни скални маси в долината на Жълтата река. Свлеклите се земни маси създават масивна преграда, превръщайки се в природна язовирна стена с височина около 200 метра. За месеци реката се оказва отрязана от коритото си, в което да се оттича.

Когато глинената стена най-накрая се разрушава под напора на събралите се води, в цялата провинция се случва огромно по мащабите си наводнение, което със сигурност е оказало голямо влияние на хода на историята на Китай.

"Великият Ю се бори с водния дракон на потопа"
Това е разказ за случилото се, изграден на база утаечните скали и археологичните находки. За новото изследване, извадило на бял свят доказателства за катастрофалното наводнение, се съобщава в статия на списание Science. Ако данните бъдат потвърдени, геоложките доказателства ще се окажат в подкрепа на една от най-важните легенди в Китай – за потопа, който открил пътя за възхода на полу-митичната първа китайска династия Ся.

Император Ю - основоположник
на митичната династия Ся
“Значимостта на това откритие е такава, каквато би било откриването на доказателства в подкрепа на библейската история за Ной за западните цивилизации”, казва ръководителят на изследването Цинлонг Ву от Университета в Пекин.

Според легендата, в древен Китай се случва потоп, след който на хората им отнело десетилетия, за да пригодят земите си отново за нормален живот. До голяма степен усилията им се увенчали с успех благодарение на познанията и лидерските качества на легендарния герой на име Ю. Заради това, което сторил през трудните години, хората му поверили властта и така той се превърнал в митичния основател на първата династия Ся.

Но съществува ожесточен дебат, дали изобщо е съществувала такава династия. Основните доказателства в подкрепа на тезата, че Ся е реално съществувала, са написани столетия след нейния упадък. Освен това липсват археологично установени текстове, които да са конкретно свързани с периода на управление на династията Ся.

Ако новите геоложки данни за потопа от легендата бъдат потвърдени, те ще са доказателство, макар и косвено, в подкрепа на митологията. Накратко, ето какво казват геолозите: утаечните скали свидетелстват за голямо наводнение, случило се около 1920-1900 г. пр.н.е. – период, който съвпада с ключов за китайската история момент. По това време започва бронзовата епоха и е поставено началото на културата Ерлитоу, която много археолози асоциират с династията Ся.


“Ако големият потоп наистина се е случил, то вероятно и династията Ся наистина е съществувала. Двете неща са пряко свързани едно с друго”, казва съавторът в изследването Дейвид Коен от Националния университет на Тайван.

Откритието идва в края на девет годишно пътуване на Ву, който пръв забелязва доказателства за наводнението. През 2007 година се натъква на тях, докато провежда изследвания в долината на реката и дефилето Джиши в горното течение на Хуанхъ (както е името на Жълтата река на китайски).

Проучвания на терен и снимки от Google Earth показват жълтеникави утаечни пластове в дефилето. Разположението им е такова, че предполагат да са останали след езеро, или с други думи казано – някога реката е била блокирана и на мястото се е образувал водоем.

Останките на 14 души, открити в разкопките в Ладжа
След това Ву изследва археологичните находки в Ладжа – комплекс от пещерни жилища, открит през 2000 година на около 25 километра надолу по течението на реката, за което се предполага, че е унищожено от земетресение. Радиовъглеродното датиране на човешки останки, намерени на мястото, сочат, че са отпреди около 3900 години.

Ладжа се оказва покрито с характерния за околността черен пясък, за разлика от седиментите наоколо. Това кара Ву да предположи, че утаечните слоеве трябва да са отмити от Ладжа за период по-малко от година след катастрофалното земетресение. Анализът на седиментите показва, че са дошли по течението на реката, точно  от място над дефилето Джиши.


Много скоро след това Ву попада и на “горещите следи”, които са му нужни – останките от земния насип, превърнал се в природна язовирна стена и преградил дефилето Джиши. През 2009 година Ви публикува съобщение за откритието си, но едва в последствие осъзнава, че създаденият от природата язовир е бил с много по-големи размери от това, което е предполагал. Повторни изследвания на терен разкриват още от останките на природната язовирна стена. Размерите ѝ са наистина внушителни: дълга почти 1300 метра, дебела около 800 метра и висока 600 метра.

“Това е почти толкова голямо, колкото язовир Хувър или язовира на Трите клисури, казва геологът Дарил Грейнджър от университета Пардю, който също е съавтор в изследването. “Представете си последиците от разрушаването на язовирната стена на някое от тези съоръжения”.


Според изчисленията на екипа, когато рухва стената, създадена преди това от грандиозното свлачище, само за няколко часа от образувалият се язовир надолу по течението са се втурнали водите, събирали се в продължение на между шест и девет месеца. За да онагледят мащабите на потопа, учените казват, че в пика на наводнението в руслото на реката всяка секунда се е изливала вода, колкото биха побрали 160 басейна с олимпийски размери.

При Ладжа водната стихия достига до височина от 40 метра над нормалното ниво на речното корито. А надолу по течението на Жълтата река потопът вероятно е променил за много дълъг период от време коритото ѝ, предизвиквайки разливи и заблатяване на площите на стотици километри. Нужни са били много години, за да се преодолеят последиците от наводнението.

Като се има предвид мащаба на наводнението и влиянието му на стотици километри надолу по течението на Жълтата река, Ву смята, че е идентифицирал онзи потоп, за който говорят древните легенди.
“Ся, големият потоп и начинът, по който хората се справят с последиците от него, в Китай са смятани за истина повече от 2500 години. Сега разполагаме и с научни доказателства, [от което] следва, че и останалите текстове за династията Ся трябва да се смятат за надеждни източници на информация”, казва Ву.

Дефилето Джиши
Но колкото и действителни да са новите доказателства за наистина случилият се потоп, предопределил историята на Китай, те все пак не са в състояние да сложат окончателен край на дебатите за съществуването на династията Ся.

“Много важно е да се признае, че това доказателство е полезно за разбирането на процесите по формиране на китайската нация”, казва Сара Алън от Колежа "Дартмут" – експерт по древен Китай, която не е ангажирана в изследването. Въпреки това, “техните допускания са, че колкото и да е променяна и преработвана във времето [легендата за големия потоп], тя се базира на исторически факт, на нещо, което наистина се е случило, а аз смятам, че това не е непременно вярно”, казва тя.

Сара Алън и други специалисти са твърдо убедени, че големите наводнения най-добре могат да се разберат в контекста на митологията на различните народи, разказваща за сътворението на света. По-късните династии са ползвали този тип митове за да легитимират себе си и техните правила, по които са упражнявали властта си. В своята книга тя излага теорията си по темата и пише, че владетелите от династията Шан митологизират себе си като царе на Слънцето, използвали похвата с потопа в битката си срещу владетелите от Ся, докато владетелите от династията Джоу използват същата история като прецедент, с който оправдават завладяването на Шан.

Сара Алън адмирира изследователите за това, че са открили доказателства за потопа, но казва, че действителното историческо съществуване на династията Ся няма да бъде доказано, докато не се намерят писмени китайски документи от периода Ся – проблем, който доказването на огромното наводнение не е способен да реши.
“Те твърдят, че това е история, превърната в мит. Аз защитавам тезата, че това е мит, превърнат в история”, обобщава ситуацията Сара Алън.

0 коментара:

Публикуване на коментар