Но образът на Макбет в трагедията на Шекспир е натоварен с далеч повече отрицателни черти и са му приписани много неща, които той на практика не е извършил. Мак Бетад Мак Финдли, както е истинското име на бъдещият шотландски крал, се ражда около 1005 година. Син е на Финдли Мак Руедри, управител (мормър) на Мъри. По майчина линия му се приписва наследяване на рода на крал Малкълм II. Мак Бетад (MacBheatha, което в превод означава "син на живота", и от където през английския идва и Макбет) остава далеч от претенциите за шотландския трон до 1040 година.
След близо шест години управление братовчедът на Макбет, крал Дънкан I е изправен пред поредния си неуспех в желанието да разшири териториите на Шотландия. През цялото време, докато е на трона, Дънкан I търпи неуспехи. През 1039 година срещу неудачника – крал започват открито да се противопоставят все повече от шотландските първенци. Дънкан I настоява братовчед му Торфин Оркнейски да признае властта му над областта Кайтнис. Но Торфин отказва. Като отговор на това Дънкан I назначава племенника си Модан за управител на спорната област, събира му войска и го праща да установи контрол над Кайтнис. В същото време Дънкан I започва война срещу Англия, като се надява да използва дрязгите в борбата за английския трон след смъртта на Кнут Велики.
В Северна Англия Дънкан I обсажда Дърам. Но в последвалата битка търпи смазваща загуба. Защитниците на Дърам успяват да изтребят почти цялата шотландска пехота.
Кампанията по овладяване на Кайтнис също е в задънена улица. Модан е принуден да отстъпи. И въпреки редицата неуспешни кампании, Дънкан I предприема поход срещу кралство Мъри, което е във владение на Макбет. Това предполага, че между Макбет и Торфин е съществувал някакъв вид съюзен договор.
На 14 август 1040 г., събрал нови десетина хиляди души, Дънкан I, атакува Торфин край Бърхед. В битката първо са разбити ирландските наемници на шотландския крал. Следва нова неуспешна атака и Дънкан I търпи поредното си унизително оттегляне от бойното поле.
Съществува легенда, според която крал Дънкан I e убит веднага след битката от свои приближени. Но смъртта му по принцип се приписва на братовчед му Макбет. Малко странно е това обвинение, защото убедителни доказателства, че Макбет взема участие в тази битка, няма.
Макбет, както и Дънкан I, се превръщат в легендарни личности едва към края на XIV век. Животът и на двамата е описан в историческите съчинения на Джон Фордански и Ендрю Уинтонски.
Шекспир обаче черпи идеите си за написването на трагедията „Макбет“ от „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“, писани през XVI век от хрониста Рафаел Холиншед.
В произведението на Уилям Шекспир Макбет е представен като храбър, предан на крал Дънкан I рицар, който обаче попада в плен на собствената си корист и властолюбие. Подтикнат от предсказанието на трите вещици, които му предсказват бляскаво бъдеще на шотландския трон, а след това и от подстрекателството на съпругата му, лейди Макбет, верният поданик се превръща в един трагичен и покварен тиранин.
Макбет става крал на Шотландия след убийството на Дънкан I. През следващите 17 години и 1 ден той е силният човек в кралството. Десет години след битката при Бърхед, Макбет посещава Рим, където прави щедри дарения на светата църква. Малко след завръщането му от посещението при папата, в Англия се сменят управляващите династии. През 1054 година английската армия, предвождана от Сивард нахлува в Шотландия. Целта е да бъде възстановен на трона внукът на Малкълм II – Малкълм III, синът на Дънкан I. На 15 август 1057 година Макбет е убит, докато се изтегля от битката край Лумфанан, Абърдийн.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар