15 август 2021 г.

Едно произведение от европейския епос разказва за героизъм, храброст и саможертва. Написана в традиционния френски "chansons de geste" (“песни за деяния” или “песни за подвизи”), “Песен за Роланд” описва деянията и смъртта на героя, който за французите е легендарна фигура. И въпреки цялата митичност около Роланд, историците са доказали, че той е реално съществувала личност, верен рицар от свитата на Карл Велики. 

За Роланд, маркграф на Бретонска Марка, не е известна датата на раждането му. В животоописанието на императора на Свещената Римска империя е споменат рицаря Хруодланд, който загива в битка с баските през 778 година. Според някои данни той е и племенник на Карл Велики, както и негов пръв доверен човек.


Първо, трябва да се направи едно уточнение. Епичната поема “Песен за Роланд” е писана в периода 1129 – 1165 година, т.е. около 350 години след събитията, за които се разказва в нея. В поемата легендата доста се различава от реалните исторически събития, но това не омаловажава стойността на разказа за смъртта на рицаря Роланд. До наши дни са достигнали девет преписа на епоса, като се смята, че автор на творбата е някой си Тюролд, за когото не е известно нито от къде е, нито какъв е бил социалния му статут. Но няма никакви съмнения, че записаното от него е преразказ на устната легенда, предавана в продължение на векове.



Карл Велики връчва на Роланд легендарния
меч Дурендал
Краткият сюжет не “Песен за Роланд” е горе-долу такъв: кралят на Сарагоса, сарацинският халиф Марсил (който е езичник, а не мюсюлманин), решава да се закълне във вярност на Карл Велики, който с армията си близо седем години води войни в Испания. Тук също има типичното за епосите преувеличение, но истината е, че кралят на франките наистина води успешни завоевателни кампании на Иберийския полуостров. Графът на Бретан Роланд обаче се противопоставя на това, да бъде сключвано примирие с маврите. Неговият съперник, граф Ганелон настоява да бъде прието предложението на Марсил и решава чрез предателство да отстрани Роланд. Франките трябва да се оттеглят от обсадата на Кордова, тъй като се налага да потушават въстанията на другия край на империята – в непокорната Саксония. 

Ганелон кара Марсил да нападне ариергарда на армията на Карл Велики, който се командва от Роланд. Войската попада в засадата, подготвена от езичниците. Един по един, без да успеят да дочакат завръщането на предните отряди, впуснали се да им помогнат, геройски загиват Роланд и неговите воини. За измяната си Ганелон е застигнат от Божието наказание, но това не може да върне живота и загубата на “образцовия военачалник”, превърнал се в пример за подражание за много поколения рицари. 



Така е разказана историята в епичната поема. Но какво съобщават летописците за Испанския поход на Карл Велики? Първо, да си припомним, че през V–VI век германските племена на вестготите превземат и колонизират Испания, създавайки Толедското кралство, което просъществува до началото на VIII век. Арабската експанзия от Северна Африка разгромява държавите на вестготите, и само в северната част на полуострова упорита съпротива оказва Астурия, която по-късно става кралство Леон и се превръща в плацдарм за бъдещата Реконкиста.


За християните-франки няма принципна разлика между упоменатите езичници-сакси и арабските мюсюлмани – в тънкостите на различията между “неверниците” задълбават само учените монаси, но не и политиците и военачалниците. Щом не е християнин, значи е наш враг – така разсъждават последните. Но дори и с врага понякога се налага да се водят преговори.

Роланд надува рога си, за да повика Карл Велики на

помощ. Според легендата, кралят го чул от 30 левги

разстояние, а Роланд толкова силно надувал рога, че

му се спукал черепа.
През 777 година, в разгара на саксонската кампания, в двора на Карл Велики пристигат посланици от маврите, изпратени от владетеля на Сарагоса Сюлейман Ал Араби. Ходът му трябва да се разглежда в светлината на това, че мюсюлманските феодали в Испания са много недоволни от управлението на емира на Кордоба Абд ар Рахман от династията на Омеядите, който се опитва да присъедини Испания към халифата и поради това безкомпромисно тиранизира околните му емири, които дръзнат да не се подчиняват на Кордоба. Сюлейман Ал Араби решава да се обърне за помощ към “неверниците”, заради мощта на войските, с които те разполагат. Карл Велики приема предложението за съюз и така се въвлича в разприте и на Иберийския полуостров, въпреки проблемите, които му създават постоянните вълнения в Саксония.



Планът е Сарагоса и Барселона да въстанат срещу Омеядите и армията на франките да им се притече на помощ. На хартия всичко изглежда гладко, но в реалния живот нещата се случват по друг начин. И най-големият проблем за Карл Велики е сътворен от съюзника му – Сюлейман Ал Араби вдига своите метежници прекалено рано, докато армията на Карл е още далеч зад Пиринеите. Въстанието е потушено. Емирът е изгонен от Сарагоса, а жителите на града отказват да отворят портите му пред “християнския халиф”. Затова се налага да започне обсада по всички правила на тази военна тактика.


Точно тогава пристигат лоши новини и Карл Велики трябва отново да поеме на север и изток, за да се справи с поредното въстание в Саксония. Кралят решава, че засега може да остави сарацините на мира и спешно поема към дома.

Пътят на армиите на север минава през херцогство Васкония, което формално признава сюезеренитета на краля на франките, но на практика е независимо. Това е държава на войнствените баски, чийто характер и до днес си е все толкова кибритлийски. Карл Велики по пътя си превзема Памплона и продължава с похода. Защо и какво е предизвикало развалянето на добрите отношения между християните-баски и християните-франки, няма как да узнаем вече. Но е факт, че баските вземат решение да нападнат ариергарда на кралската войска. 



Ако се доверим на философското правило на Уилям от Окам, то най-простото обяснение винаги е най-вярното. В случая, ариергардът е прикривал обоза на армията, в който се пренася цялата плячка от Испания. Така че, до битката в  прохода Ронсево най-вероятно се стига именно заради алчността. Нищо повече от нападение, целящо да отнеме вече заграбеното.


В “Животът на Карл Велики” френският летописец Айнхарт пише, че франките са командвани от графа на Бретан Хруодланд. За него, т.е. за Роланд, се знае само, че към момента на битката при Ронсево - 15 август 778 година, е на 42 години и е роднина на Карл Велики – според легендата, негов племенник.

Предполага се, че баските устройват засадата на стария римски път, който води от Астурия през Памплона в Бордо. Пътят преминава през прохода Ронсево в северната част на Пиринеите. Съвременни изследователи оценяват силите на франките на около 10-15 хиляди души, които на практика загиват до един, а загубата на толкова жива сила обяснява и шока сред франките, за които до този момент баските са просто диваци и варвари.

Така или иначе, след внезапната атака франките не успяват да се организират и да дадат отпор. Всички са избити, обозът им ограбен, а планинците безнаказано се измъкват с плячката. Сред жертвите на клането е не само графът на Бретан, но и други видни хора от близкото обкръжение на Карл Велики – посечен е първият съветник на краля Егхард и пфалцграфът Анселм.

Карл Велики намира тялото на верния Роланд. Миниатюра от XIV век
Възвишената история, записана в “Песен за Роланд” изобщо е далеч от историческите факти, както и от историческите личности, за които разказва. Реално войските на граф Хруодланд са нападнати не от “езичници” или “мюсюлмани”, а от свои – от християни. Коварният изменник Ганелон, чието име във френската традиция се е превърнало в синоним на предателство, живее всъщност половин век по-късно. При това, историята, която е известна за измяната в полза на Лудвиг Немски от страна на архиепископа на Сен Венилон (Ганелон) спрямо внука на Карл Велики – Карл Плешиви, е доста заплетена и не добре описана.



През столетия, отминали след битката в Ронсево, образите на героите са се адаптирали към духа на времето. Вулгарният грабеж на обоза и безсмисленото клане на голяма част от армията на франките, в поемата се превръщат в битка на благородни рицари срещу силите на злото (вероломните “неверници”), а образът на Роланд е толкова идеализиран, че и до днес споменаването му предизвиква асоциации с понятия като чест, безумна храброст и лоялност към краля до последен дъх – т.е. най-важните добродетели за придворните в едно феодално общество.

Карл Велики оставя баските ненаказани за стореното на 15 август 778 година – нуждата бързо да се озове в Саксония не му оставя избор. А името на храбрия и верен рицар Роланд се превръща в неделима част от митологията на пиринейските народи, в това число и на баските. И отражение се намира в топонимите – Па дьо Роуланд, Салто де Роланд, Бреча де Роландо и т.н. Съдейки по всичко, битката в Ронсево за времето си се оказва значимо събитие – най-вече заради броя на загиналите франки – довело до възникването на една красива, но не съвсем достоверна легенда…

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...