Колоната наподобява прочутата Траянова колона. Вандомската се издига на височина от 44,3 метра, а средният й диаметър е 3,6 метра. Постаментът й е от камък, покрит с 425 бронзови пластини, а самата тя е винтообразно украсена от полоса с дължина 280 метра, по чието протежение са разположени 76 барелефа с изображения на батални сцени от битката при Аустерлиц.
Вътре в колоната има вита стълба, която извежда до върха на колоната, където се намира статуя на Наполеон, облечен като римски император. Преди Великата френска революция площадът носи името на Луи XIV Велики (за Краля Слънце става дума), а после е преименуван на името на предишния собственик на участъка. След свалянето на монархията през 1792 година конната статуя на Луи XIV, която краси площада в продължение на точно 100 години (от 12 август 1692 година до 12 август 1792 година), е унищожена.
Когато Бонапарт става първи консул, решава да построи колона, за да увековечи победите си в кампанията от 1805 година и да отдаде нужната почит на героичните френски войници. Изборът му се спира точно на колона, като подражание на древната Траянова колона в Рим.
Заповедта за издигането на колоната е от 1 януари 1806 година, строителството започва на 25 август същата година и приключва на 15 август 1810 година. За изработването на колоната е използван металът от австрийски и руски оръдия, взети в плен в боевете при Аустерлиц. Колоната е с 14 метра по-висока от прототипа, на когото подражава. В различни периоди е наричана Аустерлицка, Колона на победата и Колона на Великата армия, но днес, чисто географски се свързва с името на площада, където се намира.
Статуята на Наполеон, която днес се извисява на върха й, е третата по ред в историята на цялото съоръжение. Първата статуя, където Бонапарт е изваян с римска тога, е свалена от колоната веднага след поражението на французите през 1814 година и превземането на Париж от съюзническите армии. Според някои свидетелства е претопена, а на нейно място на върха на Вандомската колона е издигнат белият флаг с кралските лилии на Бурбоните. След Юлската революция, през 1833 година Луи-Филип I заповядва да се възстанови колоната в първоначалния й вид. Но в новия вариант скулптурата на Наполеон вече е “облечена” в офицерски дрехи. През 1863 година Наполеон III, опасявайки се, че статуята може да пострада от лошото време, разпорежда да бъде свалена и да бъде преместена близо до гробницата на Наполеон I в Дома на Инвалидите, където се намира и днес. На нейно място е поръчано ново копие, на което Бонапарт отново е изобразен с римска тога и увенчан с регалиите на римски император – меч, крилатата богиня на победата Нике и лавров венец.
След тази “реставрация” Вандомската колона с възстановената статуя на Наполеон I става от една страна символ за поклонение на бонапартистите, а от друга – обект на критика за противниците му. Най-драматичните събития обаче тепърва предстоят. По време на Парижката комуна през 1871 година за революционно настроените парижани колоната е символ на милитаризма и живо доказателство за завоевателните войни на бившият френски император. Гласовете за премахването й са много и на 18 май 1871 година колоната е разрушена, като изпълнение на разпореждане на Парижката комуна от 12 април същата година. Разрушаването й се ръководи от френския художник Гюстав Курбе, който в Правителството на комуната изпълнява длъжността комисар по културата. След разгрома на Комуната и смяната на политическите режими, новото правителство през 1873 година се разпорежда колоната да бъде възстановена и Курбе е осъден да заплати разходите по възстановяването.
Оттогава Вандомската колона се извисява на това място и е една от забележителностите на Париж, която привлича жителите и гостите на града.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар